Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Тогава изведнъж ежедневието рязко се наруши. Една буря, бушуваща над повърхността, започна да кипи и около тях. Водолазите останаха отвън, без да могат да се качат обратно в камерата, докато „Халибът“ изпъваше въжетата на котвите в един момент и се удряше в дъното в следващия. Водолазите можеха само да стоят на безопасно разстояние и да наблюдават.
Нямаше как офицерите и хоризонталчиците да поддържат подводницата на ниво. Циферблатът, измерващ напрежението на котвата, се местеше от 4500 на 22 700 килограма и после на нула, после на 9000, на 22 700 и отново на нула. Измина един час, след това втори. След това се чу силен шум, подобен на хрускане. И двете стоманени котви се откъснаха толкова лесно, сякаш са закачени с ластици.
Водолазите отвън гледаха как „Халибът“ се издига нагоре. Все още бяха свързани с подводницата чрез шланговете за въздух. Знаеха, че ще загинат, ако тя ги изтегли, преди да се декомпресират. А ако се откачаха от нея, щяха да се задушат. Вътре дежурният офицер знаеше много добре опасността и на висок глас даде отчаяна заповед:
— Наводнявай!
И я повтори. Крановете се отвориха широко и „Халибът“ започна да поема тонове вода, като за секунди напълни баластните резервоари. Подводницата се тресна в пясъка по корем. Водолазите пролазиха в камерата си.
Ужасяващата езда свърши. Но нямаше гаранции, че подводницата ще може някога да се освободи от тинестия пясък. По трюма й стържеха камъни, чуваше се непрекъснато хрущене и хората на борда останаха с убеждението, че всичко това ще повреди подводницата им и никога няма да излязат от Охотско море.
— Господи, ще останем тук завинаги — промълви един механик през зъби.
— По дяволите, изобщо не биваше да сме тук — промърмори друг.
„Халибът“ седеше, а дните минаваха. Бурята отмина, но Макниш нямаше да опита да вдигне подводницата, без да е издоил кабела за всеки възможен запис. Ако изобщо успееха да се приберат, той и екипажът щяха да се върнат с пълни ленти. Когато накрая даде заповед, „Халибът“ се освободи от дъното с едно добро аварийно продухване.
Обратното плаване през Тихия океан премина съвсем спокойно. Но реакцията при връщането й съвсем не беше такава. Брадли почти веднага получи новини от Агенцията за национална сигурност. Записът съдържаше едновременно двадесет линии. Агенцията бе успяла да ги отдели по електронен път. „Халибът“ бе попаднала на златна жила. Записани бяха разговори между съветски полеви командири във връзка с оперативната тактика и плановете и проблемите с поддръжката, както и дефекти, създаващи в ракетните подводници от клас „Янки“, дето сега започваха да патрулират из Тихия океан, шумове, по които американските подводници по-лесно можеха да ги следят. По телефона обсъждаха и битови проблеми, а също и невъзможността на някои подводници да отплават поради липса на резервни части. Имаше и други доклади на високо ниво във връзка с управлението и контрола и с взети решения за това кога и дали патрулите да тръгват и кои подводници ще бъдат изпратени да се крият около американските брегове.
Обсъждаха се проблеми с личния състав, с обучението, искания за още хора, оплаквания, когато тези хора не пристигаха в Петропавловск. Имаше и записи на недосегаемите — всяващите страх политически офицери на съветските подводници, разкриващи личното им мнение за партийните ръководители. Съветското командване позволяваше и на младите подводничари да използват телефоните, като изпращаха обажданията им до местните телефонни станции, където можеха да пожелаят на мама честит рожден ден или да молят любимите си да ги чакат. Всичко това придаваше човешко лице на могъщия враг в океана.
Това второ подслушване на кабела потвърди едно разочарование. Изглежда, по линията нямаше много информация за изпитанията на ракетите — Брадли беше се надявал силно, че ще запише данни за успеха на приводняванията на междуконтиненталните балистични ракети, изстрелвани от сушата и падащи в океана. Но като цяло подслушвателят представляваше златна мина за разузнаването.
Въпреки всичко налагаха се някои промени. Помолиха „Бел Лабораторис“ да намерят начин да програмират следващия подслушвател така, че да се прикача към онова, което смятаха за най-съществените линии, за да могат записващите устройства да се включват и изключват, като пестят лента. Идеята беше подслушвателят да се програмира за най-важните неща, макар на този етап никой в Агенцията за национална сигурност да не беше сигурен кое е най-важното, както не знаеха със сигурност кои от линиите са най-обещаващи.