Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Брадли виждаше ясно следващата стъпка. Искаше да подслушва максимален брой линии и да постави устройство, което да може да записва с месеци, дори година, устройство, което да работи в Охотско море дори когато „Халибът“ е на дока в Меър Айлънд. Неговите хора се свързаха с „Бел Лабораторис“, чиито инженери познаваха подводните телефонни кабели, и започнаха да проектират много по-голям подслушвател. Както и по-малкото записващо устройство, което „Халибът“ носеше при първото си пътуване, новата апаратура работеше на принципа на индукцията, но беше огромна. Почти три метра дълго и шестдесет сантиметра широко, устройството тежеше към шест тона и работеше с ядрена енергия. Щеше да улавя електронни честоти от дузина линии в продължение на месеци. „Халибът“ можеше да го поставя през година и да го прибира на следващата.
Рисковано беше да се оставя подобна улика, но групата на Брадли смяташе, че дори и руснаците да намерят подслушвателя, Съединените щати можеха да спорят, че индукционното устройство е законно. Съгласно американските закони забраната в Конституцията за незаконно подслушване не важеше за токовете, излъчвани от сгради, домове или кабели.
Юристите на ВМС разработиха строго секретни документи в този смисъл. Тези юридически номера може и да изглеждаха като буквоядство, но съпътстваха почти всички тайни операции. В края на краищата именно Съединените щати настояваха другите страни да действат според високи морални принципи и в съответствие с международното право.
Когато новият подслушвател беше готов, приличаше на гигантска тръба, малко смачкана в горната част и заварена в двата края. Устройството беше натъпкано с миниатюрна електроника и можеше да записва в продължение на седмици.
Най-после дойде времето Брадли да нагази в процеса на официалното одобрение, който беше избягвал, докато кабелът представляваше само идея, почерпена от река Мисисипи. Щом „Халибът“ щеше да остави улика за навлизане в Охотско море, проектът се нуждаеше от нещо повече от мълчаливото кимане на Хейг и Кисинджър. Въпреки напрежението с ЦРУ Брадли успя лесно да накара техните служители, с които работеше, да се съгласят. Те бяха толкова ангажирани с построяването на „Гломар Експлорър“, че нямаха нищо против да му оставят операцията с кабела. Така Брадли представи „Халибът“ на Комитета на четиридесетте в началото на 1972 г., докато американската общественост получаваше подробностите по мирните инициативи на Никсън и Кисинджър за Виетнам и историческото им пътуване до Китай.
Предвид момента, одобрението на подслушвателната операция не беше никак сигурно. От една страна, преговорите за ограничаване на стратегическите оръжия (САЛТ) се намираха в критична точка. От друга, Кисинджър и Цумвалт, главнокомандващия военноморските операции, открито враждуваха помежду си. Кисинджър беше допуснал крещяща грешка по време на преговорите за ракетите, от която Съветският съюз можеше да остане с опасно предимство при разположените в подводници балистични ракети. В тайни разговори, без военните си съветници, Кисинджър беше се съгласил с лекота да не иска ограничения за масираните усилия на Съветския съюз да построи „Делта“ — новия клас подводници, които щяха да превъзхождат подводниците от тип „Янки“ и да носят балистични ракети с обсег 4000 мили. Цумвалт беше вбесен, сигурен, че Кисинджър и Никсън са се предали заради страстния си стремеж да завършат преговорите САЛТ преди изборите. Цумвалт, който не зачиташе предупрежденията на служителите от Държавния департамент и ги наричаше пикльовци, се опитваше да застави Кисинджър да си плати за грешката в преговорите, като го накара да одобри още по-мощен нов клас американски ракетоносни подводници: „Трайдънт“. И щеше да победи в тази битка.30
Сега, когато независимо от рисковете командващият бе подкрепил с цялото си влияние „Халибът“ и завръщането й в Охотско море, по всичко личеше, че подслушването на кабелите лесно може да стане разменна монета в борбата между Белия дом и ВМС. Брадли правеше всичко по силите си, за да омаловажи рисковете и изготви представянето си, без да включва сценария „Ами какво ще стане, ако заловят «Халибът»?“ Освен това разигра чист театър пред Комитета на четиридесетте. Капитанът извади карта на Охотско море. Посочи мястото, в което беше намерен кабелът, и начерта линия през морето, за да укаже разположението му. След това смело заяви онова, което преди време беше само догадка — че този кабел пренася жизненоважна информация за операциите и развитието на съветските подводници с балистични ракети. Обсъждането на опасностите се ограничи само до рискованите подводни разходки на водолазите от „Халибът“.
30
Цувмалт имаше и друго предимство. Шпионажът с подводници беше се издигнал в очите на Кисинджър и Никсън в средата на 1972 г., когато американски наблюдателни подводници откриха един от редките опити на Съветския съюз открито да се намеси във Виетнамската война. Малко след като Никсън обяви минирането на пристанище Хайфон, съветските ВМС изпратиха три подводници клас „Ехо“ към Виетнам. След като бяха засечени от американски подводници, Вашингтон изпрати предупреждение до Москва, в което по същество се казваше: „Върнете ги обратно или ще влязат в историята“. Подводниците се върнаха.