Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)

Междувременно парчетата от ракети бяха изпратени в един отдел на Енергийната лаборатория, скрит в тихоокеанския северозапад, една от така наречените черни кутии, без никакви външни признаци за онова, което става вътре в нея. Там в голяма празна зала имаше пълни кошове с парчета от ракети. Инженерите ровеха кошовете и слагаха парченце по парченце на дълга дъска. Работиха с месеци, но накрая запълниха дъската с три метра боклук, трансформиран в сплескана, натрошена версия на почти цяла ракета, триметров пъзел, където само няколко парчета надвишаваха петнадесет сантиметра.

И все пак в тези купчини и кошове инженерите не намериха инфрачервеното насочващо устройство, което ВМС така отчаяно искаха да проучат. (Допуснаха, че устройствата трябва да са се разбили при челния удар на ракетата в целта при скорост от 1 до 1,5 Мах.)29 Но се намериха радарният висотомер и другите важни части на това устройство, които позволиха на американските инженери да опитат да изградят контрамерки, от които съветските ракети да падат безобидно в океана.

Междувременно Брадли получи новини от Агенцията за национална сигурност във връзка със записите от кабела. Предположението му излезе вярно. По този кабел течеше чисто военно злато: разговори между базата за подводници и висши офицери на съветските ВМС, много от тях некодирани или кодирани съвсем просто.

Тази находка изпъкваше над повечето от откритията на комуникационните разузнавателни средства на САЩ. Чрез растящата мрежа от шпионски спътници, самолети, подслушвателни станции и подводници бяха наблюдавали как Съветският съюз мести войски, строи бази и изпраща флотите си на учения. Но дори най-съвременната система за подслушване, прототипът на спътника „Риолит“, изстрелян през 1970 г., не можеше да проникне в кабелна телефонна линия. А и малкото подслушвателни спътници на САЩ бяха концентрирани над Москва и северния съветски бряг. Никой не гледаше към тихоокеанските бази, които бяха свързани с кабел през Охотско море.

Наистина агенти на място от време на време разкриваха отчасти някои съветски замисли. Но въпреки драматизма и сведенията, оставяни в тайници, както и нощните гонитби из тъмните московски улици, намирането на начин за непрекъснато подслушване на разговори между съветските военни ръководители беше нещо, което Съединените щати опитваха от десетилетия с ограничен успех. Няколко антени на покрива на американското посолство в Москва бяха записали как Брежнев се оплаква от здравето си и как други членове на Политбюро разговарят за задръстените улици или за половия си живот, но никой съветски ръководител нямаше навик да разговаря за държавните тайни по нещо така уязвимо както подвижния телефон от колата.

А сега подслушвателят на кабела предоставяше за първи път възможност за поглед към страховете и разочарованията на съветските ВМС, собствената им оценка за техните успехи и неуспехи, и за намеренията им. И потенциалът на подслушвателя от Охотско море все още не беше напълно оценен. Първите записи представляваха само проби, разговори и доклади от няколко дни по няколко от дузините линии в подводния кабел.