Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Информацията беше примамлива, но неясна. Никой от източниците му не можеше или не желаеше да каже какво цели ЦРУ Един правителствен служител бе казал, че ЦРУ търси парчета от балистични ракети, изстрелвани от съветския изпитателен полигон Тюратам в Тихия океан, но Херш не му вярваше. Предполагаше, че служителят му поднася предположения или дезинформация.
Този път обаче Херш имаше среща с някой, на когото знаеше, че може да вярва.
На масата се появяваха едно след друго ястията заедно с новите сведения. Но чак след като приключиха с храната, Херш, сякаш предлагаше десерт, подхвърли кодовото име, което не можеше да разгадае: „Проект Дженифър“.
Херш изчака колкото един удар на сърцето, а може би и десет, като се опитваше да изглежда незаинтересован. След това изведнъж започна да записва, преценявайки загрижено и скептично фактите, които му казваше човекът от другата страна на масата.
„Руска подводница потъва в Атлантическия океан — пишеше Херш. — Дженифър е проект за откриването й. Знаем къде е.“
След това се чуха думите, които разкриха вероятната причина този източник изобщо да иска да говори с Херш.
— Смятате ли, че руснаците не знаят защо насред океана има американски траулер със странно оборудване?
Докато си записваше, Херш разбра, че се е докопал до едно от най-екзотичните начинания по време на Студената война, операция, известна може би само на неколцина в правителството. Източникът не спомена как ЦРУ е открило подводницата и Херш дълго след това не успя да разбере, че събеседникът му е пратил подводницата в друг океан. Но пък според Херш думите му бяха една алегория, елегантен начин да запиташ какво не е наред с американското разузнаване. ЦРУ реализираше някаква фантасмагория, която можеше да озлоби руснаците точно когато мирните преговори намаляваха най-голямата опасност от времето на Студената война. Всъщност точно през този ден Съединените щати и Съветският съюз бяха издали съвместен призив за спиране на войната в Близкия изток, започнала на еврейския празник Йом Кипур.
След срещата Херш започна да притиска и да моли другите си източници. Но усилията му не донесоха много информация. Чак четири месеца след тайната вечеря, една съботна вечер в края на януари 1974 г., Херш успя да открие пролука. Беше на вечерно парти във Вашингтон, от тези, на които официални лица си приказват с журналисти, като завоалират с бъбрене заобиколните въпроси и убягващите отговори. Докато Херш разговаряше с един наскоро пенсиониран служител на ЦРУ, склонността му към самоизтъкване се оказа по-силна от предпазливостта.
Усмихнат накриво, с умерено скептичен тон, Херш запита уверено като човек, който познава нещата отвътре, защо изобщо е необходимо да се вади стара подводница от океанското дъно. Постара се да вкара името Дженифър в изречението си. По-късно си призна, че повече се беше перчил.
Бившият офицер не реагира, не показа и най-слаб признак на раздразнение, опасение или разпознаване на темата. Но Херш беше напипал нерв. Защото в мига, в който партито свърши, офицерът се обади по телефона на Уилям Колби, директор на ЦРУ само от пет месеца.
Новината, че Херш е научил за „Проект Дженифър“, взриви ЦРУ като неколкомегатонна бомба. Колби знаеше, че Херш е получил своята награда „Пулицър“, задето разкри историята за клането в Ми Лай във Виетнам, и го смяташе за добра „хрътка“. Но знаеше също, че след шест години планиране и подготовка тайната на ЦРУ щеше да излезе наяве.
Независимо от думите на източника на Херш огромният кораб за проекта все още не беше излязъл в открито море. Но беше завършен, построен от „Сума Корпорейшън“ на Хауърд Хюс. Наречен „Гломар Експлорър“, той беше дълъг колкото три футболни игрища, с палуби, претъпкани с машини с компютърно управление, макари и кранове, проектирани да изпратят гигантска ръка през почти пет хиляда и петстотин метра вода, до дъното на океана, където трябваше да хване загубената съветска подводница и да я вдигне на повърхността. Оставаха само няколко окончателни изпитания, преди „Гломар“ да е готов за изпълнение на „Проект Дженифър“. Още пет месеца и ЦРУ щеше да бъде в състояние да направи опита си.