Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
Блестящият 40-годишен немски емигрант и бивш професор в Корнел Ханс Бете застана начело на теоретичния отдел. В него различните групи се ръководеха от такива крупни физици като Телър, Сербър и Виктор Вайскопф. Ръководител на отдела по експериментална физика стана Бейчър, а шефове на отделните групи в него бяха Емилио Сегре, Манли, Уилсън, Уилямс и Даръл Фроман. Както Бете, така и Бейчър работеха върху радара в Масачузетс, когато Опенхаймер ги привлече за Лос Аламос. Двадесет и шест-годишният Джо Кенеди, един от най-добрите ученици на Сийбърг, оглави химичния отдел. Артилерийският отдел беше поверен на капитан Уилям Парсънс — много начетен и деен офицер от флота, който преди това беше съветник на Ваневар Буш по военното приложение на дистанционните взриватели.
Голяма част от специалната апаратура беше донесена в Лос Аламос от самите учени, които щяха да я използват. Групата от университета в Уисконсин например пристигна с два Вандеграфови ускорители за атомни частици; екипът на Манли от университета в Илинойс достави Кокфорт-Уолтънов ускорител, а учените от Бъркли донесоха много специални физични уреди.
Най-големият апарат — циклотронът — бе взет „назаем“ от Харвард, наистина не без затруднения. Когато Робърт Уилсън от Принстънската група го поиска, скри истинското му предназначение.
— Ще го използваме за някои медицински изследвания — лаконично поясни той.
Харвардските учени не бяха съгласни да се лишат от толкова скъп уред и Уилсън се принуди да признае:
— Добре де, не е за медицински изследвания, но не мога да ви кажа за какво точно ни е необходим. Можете да ни вярвате, че ще го използваме за нещо много важно.
Конант от своя страна прошепна нещо на един свой асистент от Харвард и въпросите спряха. Циклотронът беше разглобен, натоварен на железопътни вагони и пое дългия път към Санта Фе.
Новопристигналите бяха инструктирани най-напред от Сербър, който им даваше необходимата основна информация. Към края на април беше организирана серия от конференции, водени от консултантите Раби от Масачузетс и Ферми и Алисън от Чикаго.
По това време познанията за поведението на бързите неутрони, които щяха да играят основна роля в бомбата, бяха много оскъдни. Например колко неутрона излъчва уранът и какъв път изминават те преди да предизвикат разпадане на ядрото? Какво количество материал е необходимо, за да се получи експлозия? Как да се подреди този материал, за да има оптимална по интензивност експлозия? На тези и на много други въпроси трябваше да се намери отговор през 1943 г. Учените от Чикаго бяха научили много за неутроните в експерименталния атомен реактор, където скоростта им бе забавяна целенасочено, но не се знаеше как протича ядреният разпад под действието на бързи неутрони23.
Експлозията би трябвало да настъпи, когато уранът или плутоният достигнат критичната маса, но никой не знаеше точно колко е тя. Освен това как да се постигне достатъчно бързо тази критична маса, за да не настъпи преждевременна експлозия? Този проблем изглеждаше направо нерешим, защото критичната маса трябваше да се създаде невероятно бързо — за милионни части от секундата!
Учените трябваше също да установят каква е вероятността неутронът да причини ядрен разпад. Ами ако неутронът бъде само уловен от ядрото, без да го накара да се разпадне? Какъв път изминава неутронът, докато предизвика разпадане на урановото ядро? На тези въпроси трябваше да се отговори, преди да се проектира ядреното оръжие. Целият проект „Манхатън“ — колко разпадащ се материал да се произведе, какви да са размерът и формата на бомбата, какъв самолет ще може да я пренесе — зависеше в крайна сметка от това, дали учените в Лос Аламос ще успеят да определят достатъчно точно критичната маса.
Други групи започнаха да работят върху механиката на бомбата. Скоростта, с която двете субкритични части ще се съединят, беше решаваща — ако това стане бавно, критичното състояние ще настъпи, преди двете маси да са се допрели, реакцията ще започне, но всичко ще се разтопи и превърне в пара, без да се стигне до оптималната експлозия. Възможно беше също критичното състояние да възникне случайно, например под действието на космичните лъчи, и бомбата да експлодира не в желания момент.
23
Бързи неутрони: експлозията на бомбата се причинява от действието на бързите неутрони, възникнали при ядрения разпад. В реактора скоростта на неутроните се забавя от графита или тежката вода.