Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)

Файнман имаше толкова много разправии с агентите от сигурността, че стана истински експерт по цензуриране. Колегите му търсеха неговите съвети, преди да почнат да пишат писмата си. „Как мислиш, това ще мине ли?“ — питаха го те. Файнман дори организира залагания и печелеше облози, надхитряйки цензурата.

Красивият тъмнокос физик от Фар Рокауей, Лонг Айлънд, имаше изключителен математичен талант, а самоувереността му често стигаше до безочие. Той започна да се интересува от ядрената физика още докато работеше върху докторската си дисертация в Принстън. Една сутрин Боб Уилсън влезе в стаята му в общежитието и му каза:

— Файнман, започваме работа по един много важен секретен проект и имаме нужда от тебе. Не е разрешено да се разкрива целта на проекта, но аз ще ти я кажа, защото съм сигурен, че така ще те накарам да се включиш в него.

Уилсън му разкри целта на проекта и плановете за получаване на уран по новия метод.

По това време Файнман се интересуваше само от теоретична физика. Намеренията му бяха да се посвети на тайните на природата и да си създаде представа как е устроена вселената.

— Не — отговори той. — Ти сгреши. Не трябваше да ми казваш, защото нямам намерение да се присъединя към вас. Но няма да издам тайната ви.

— Добре де — отвърна Уилсън и добави, преди да излезе от стаята му: — Ела все пак на сбирката ни в три часа следобед.

Файнман продължи работата си, но умът му беше другаде. „Може да се направи такава бомба, — мислеше си той, — а ако германците успеят преди нас, ще бъде истинска катастрофа.“ В три следобед отиде на сбирката, на която много разгорещено се обсъждаше кой с какви експерименти ще се заеме. Помолиха Файнман да изчисли теоретичната вероятност за разделянето на изотопите.

Забравил за дисертацията си, той се захвана веднага да смята. Край него другите учени възбудено тичаха напред-назад, пренасяха инструменти от една стая в друга, вземаха апарати от други лаборатории, разглобяваха собствените си експериментални апаратури и сглобяваха нови. Хората от групата на Уилсън работеха трескаво и когато успяха да сглобят апаратурата и започнаха да създават вакуум в нея, Файнман изскочи иззад бюрото си и размахвайки в ръка купчина листове, се развика като луд:

— Ще стане! Работи, работи!24

Когато Опенхаймер пристигна в Принстън да говори с Уилсън, цялата група, включително и Файнман, се съгласи да замине за Лос Аламос. Преди да тръгнат за Ню Мексико обаче Файнман беше изпратен с мисия в Чикаго.

— Иди там и разучи всичко, постигнато от тях — му каза Уилсън. — Като се върнеш, ще ни разкажеш какви са проблемите и как смятат да направят бомбата, за да не си губим времето да събираме апаратура, преди да знаем как ще се използва.