Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)

Поради целите и секретността на лабораторията в Лос Аламос първоначално бе решено тя да се устрои на военна нога и учените да облекат униформи. Конант одобри тази идея — той самият беше служил по време на Първата световна война във военно поделение за разработка на химични оръжия. Опенхаймер нямаше нищо против и дори се обсъждаше той да бъде произведен в чин подполковник, а шефовете на отдели в лабораторията да станат майори.

Учените, и особено Бейчър и Изидор Раби, които бяха участвали в разработката на радара в Масачузетския технологичен институт преди да дойдат в Лос Аламос, много силно се противопоставиха на такова решение. Двамата бяха много необходими на Опенхаймер, но категорично отказваха да облекат униформи. Те смятаха, че военната организация е прекалено сковаваща за изследователската лабораторна работа, а чинопочитанието ще създаде много неприятности и пречки. Пред опасността да загубят Бейчър и Раби заедно с подкрепящите ги учени, шефовете на проекта „Манхатън“ се отказаха от намерението си и решиха лабораторията в Лос Аламос да си остане цивилна. Повечето хора, които не познаваха Гроувс, очакваха да вдигне скандал и да наложи военизирането на лабораторията. Но той не възрази и много се забавляваше, опитвайки се да си представи как биха изглеждали някои професори, облечени в униформи, особено когато отдават чест по военен образец.

В Лос Аламос първи пристигнаха Робърт Уилсън от Принстън, Робърт Сербър, Макмилън и Джоузеф Кенеди от Бъркли, Джон Уилямс от Минесота и Джон Манли, ядрен физик, който работеше в Колумбия, преди да се включи в Чикагската металургична лаборатория. Преди това Манли беше помагал на Опенхаймер в организирането на новата лаборатория, който го изпрати да набира учени за Лос Аламос от Минесота, Уисконсин, Пърдю и други университети. Най-много му пречеше това, че не можеше да им разкрие нито целите, нито месторазположението на лабораторията, но почти всички, с които говори, приеха. Манли бе изпратен и в Бостън да обсъди проектите за постройките на Лос Аламос, които щели да бъдат строени от „Стоун и Уебстър“.

Опенхаймер пристигна в Санта Фе на 15 март 1943 г., а към средата на април премести канцеларията си в Лос Аламос. Жилищните и работните условия по това време бяха изключително примитивни. Строежите вървяха бавно, пътищата бяха лоши, а единствената телефонна връзка със Санта Фе принадлежеше на горската служба.

Докато чакаха строежите в Лос Аламос, нетърпеливите учени, напуснали своите домове, решиха да се качат на „Хълма“, преди да има къде да живеят. Те прекосиха с колите си високото плато по изровения път и се втурнаха да помагат на строителните работници. Брояха торбите с цимент, отчитаха влизащите и напускащите камиони, дори проектираха отново електрическата и водната инсталация, като най-често само увеличаваха и без това голямата суматоха. Опенхаймер нямаше никакъв опит в организирането на големи лаборатории, нито пък беше показвал досега такова влечение. Много от колегите му посрещнаха скептично неговото назначение, но скоро всички с учудване констатираха, че университетският професор постепенно се превръща в добър администратор. Първоначалният план, нахвърлян от Опенхаймер, Макмилън и Манли, предвиждаше научен персонал от около сто души, разпределени в четири отдела, всеки от които от своя страна включваше групи с различни задачи.