Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
През 1939 г. физиците по целия свят са много развълнувани от новината за първото разпадане на урановото ядро, но никой не знае кой от изотопите му е причина за това — редкият U–235, по-обилният U–238, или и двата. Някои, между които и надареният с остра интуиция Джон Дънинг от Колумбийския университет, смятат, че U–235 е единственият разпадащ се материал. Великият Нилс Бор е на същото мнение, но Енрико Ферми мисли, без да е много сигурен, че това е U–238. Въпросът е много важен, но няма начини да се подложат на проверка двете хипотези.
Дънинг, който тогава е едва 32-годишен, и колегата му Юджийн Бут решават да бомбардират с неутрони проби от U–235 и U–238 поотделно, за да видят при кой от изотопите ще се получи ядрен разпад. Но откъде да се намерят дори и малки количества чисти изотопи?
През април 1939 г. Ниър получава от Дънинг писмо от цели три страници. Колумбийският учен разказва за работата си върху разпадането на урана и за надеждите си да получи верижна реакция.
Има една стратегия, която заслужава сериозни усилия и точно в това направление се нуждаем от вашето сътрудничество…
Изключително важно е да се получат достатъчни количества чисти уранови изотопи, за да може да се експериментира с тях. Ако вие успеете да разделите двата изотопа, дори и в минимални количества, има голяма вероятност ние с Бут да открием кой от тях участва в ядрения разпад, като ги бомбардираме в циклотрона. Няма друг начин за решаване на този въпрос. Ако успеем да си сътрудничим и ни помогнете с пречистването на изотопите, бихме могли с обединените си усилия да решим въпроса.
Ал Ниър е много въодушевен от предстоящия експеримент. По-късно през същата година на една конференция на Американското физично дружество обсъждат опита с Дънинг и Ферми и той се захваща за работа веднага щом се връща вкъщи, като приспособява масспектрометъра за пречистване на уранови изотопи. В началото опитва с уранов хексафлуорид, доставен от химика в групата на Дънинг доктор Аристид Грос. Този газ се оказва неподходящ и Ниър продължава с тетрахлорид и тетрабромид. Едуард Гринке приготвя специална стъклена тръба, а Ниър изработва сам металните части. На 27 февруари 1940 г. Ниър започва разделянето и само след два дни получава микроскопични отлагания от U–235 и U–238, събрани в никелови колектори с размери 5 на 10 мм.
Ниър залепва с лента пробите върху една пощенска картичка, прибавя ръкописно обяснение и изтичва до пощата в Минеаполис, където ги изпраща на Дънинг и Бут с въздушна поща. Пробите са получени още следващия следобед и те започват трескаво да експериментират с тях още същата нощ.
Рано на другата сутрин — неделя — Ниър е събуден по телефона от Дънинг, който едва сдържа възбудата си. Двете проби били бомбардирани с неутрони в циклотрона на Колумбийския университет и продукти от ядрен разпад се получили само при пробата, отбелязана от Ниър като „235“. От този момент става ясно, че за създаване на атомна бомба е необходимо да се пречистят достатъчни количества U–235, а не безполезния изотоп U–238. Свръхталантливият физик-техник Ниър изиграва решаваща роля при откритието на Дънинг.
Няколко години по-късно Ниър отново бе повикан, този път да създаде метод за откриване на най-малките течове, които могат да се появят в газово-дифузионната инсталация. Той прие новото поръчение също толкова делово, както беше приел и другите военни задачи, върху които работеше през 1942 г. Водеше се война, и като експерт, чиито съвети и помощ са много нужни, той беше винаги готов да се нагърби и с най-тежката работа. С каквото и да се захване, Ал Ниър винаги даваше всичко от себе си.
Дете на бедни и необразовани германски емигранти, Ниър беше родом от Сейнт Пол, Минесота. Баща му бил отруден машинист, а майка му произхождала от семейство на дърводелци. Родителите искали един ден синът им да си намери добра професия. Скоро се разбрало, че младият Алфред ще стане учен или инженер, защото физиката, химията и математиката му се отдавали, а останалите предмети не го интересували особено. Той с лекота успял да прескочи година и половина в първоначалното училище.
На 14 години започва да продава вестници, от което печелел по 40 долара седмично, отделяни за следването в колеж. Като завършва гимназия, има вече събрани около 400 долара и се записва в университета в Минесота да следва инженерство. Завършва през 1931 г. в разгара на Депресията, когато работа се намира много трудно, но тъй като бил добър студент, получава преподавателско място, за да може да подготви дисертация по физика. След защитата Ниър, който вече има репутация на добър изследовател, получава много високо ценената стипендия на Националния изследователски съвет и специализира за две години в Харвард, преди отново да получи длъжност в университета в Минесота.