Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
Алфред Ниър успя да намери начин да открива течовете в газово-дифузионната система, като създаде специален масспектрометър, настроен спрямо хелий. Съдържанието на хелия в атмосферата е нищожно — само 1 на 200 000, но инструментът беше толкова чувствителен, че го откриваше. Най-напред се изтегляше въздухът от тръбата или резервоара, които подлежат на изпитване, след което към тях се прикачваше масспектрометърът. Цялата част се поставяше в пластмасова тръба, чиято външна повърхност се напръскваше с хелий. При наличието и на най-малката дупчица хелият проникваше във вакуума на тръбата и беше улавян от уреда.
Инструментът, наречен „хелиев детектор на течове“, беше невероятно чувствителен — откриваше и най-малката, дори невидима с око дупчица или дефект в материала. Но как биха могли инженерите с негова помощ да проверят една по една огромния брой тръби, заварки, съединения и кранове в гигантския завод? Ниър реши въпроса много находчиво — той направи подвижен детектор и го постави на колела. Съоръжението приличаше на два шкафа, поставени един до друг, с обща отворена страна. Детекторът беше висок 1,20 м и тежеше 250 кг. Той съдържаше стъклената тръба на спектрометъра, помпи за вакуум и цялата електронна апаратура за контрол. Можеше да бъде закаран до всяка точка, където имаше ток и вода за охлаждане, необходими за измерването.
Ниър изработи прототипите с помощта на няколко студенти в лабораторията в Минеаполис. Първите екземпляри имаха много недостатъци — стъклените им части например бяха прекалено чупливи — но принципът беше добър. Докато Ниър се занимаваше с подобряването на уредите, в Ню Йорк беше основана компанията „Келекс“ и през лятото на 1943 г. той беше поканен да се присъедини към нея, защото имаха остра нужда от него. За Ниър беше трудно да вземе решение, защото беше поканен едновременно в Чикаго, Лос Аламос и Колумбия. И на трите места работата беше важна и спешна, но старият приятел от Харвард, Мансън Бенедикт, успя да го убеди, че е най-необходим в „Келекс“.
През юли Ниър пристигна с жена си и децата в Ню Йорк и започна работа в „Улуърт Билдинг“. Беше поставен в отдела на Джордж Уотс, където си сътрудничеше тясно с Том Абът, бивш заводски ръководител от „Дженерал Електрик“. Това беше много полезно, защото детекторите на Ниър се произвеждаха в „Дженерал Електрик“ и двамата често пътуваха до заводите в Скенектади.
Детекторът със стъклена тръба беше добър за лабораторни цели, но използването му в промишлеността би било непрактично. В продължение на месеци Ниър се опитваше да конструира изцяло метален инструмент и накрая успя, не без помощта на Чарлс Стивънс. Скоро след това започна и редовното му производство в „Дженерал Електрик“.
Ниър все още работеше върху детектора, когато от „Келекс“ му възложиха още по-трудна задача. Ако бъде построен и започне работа огромният завод К–25, ще бъде необходимо непрекъснато да се контролира съставът на газовете във всяка точка на сложната каскада. Инсталацията може да бъде разрушена, ако се получи теч и в нея навлезе въздух и затова беше необходимо непрекъснато да се следи съставът на газовете по време на процеса.
Задачата беше изключително трудна заради огромния размер и сложната, многостъпална конструкция на бъдещия завод. Какви инструменти биха могли да следят непрекъснато и точно процесите в херметично затворените тръби на инсталацията? Такъв инструмент не съществуваше и според повечето инженери никога не би могъл да бъде създаден. Доби Кийт и останалите шефове на „Келекс“ бяха толкова „преситени“ от непреодолимите проблеми, с които се сблъскваха всеки ден, че ги приемаха като нещо съвсем рутинно. Непривични за тях бяха само лесните задачи. На седмичните конференции в кабинета на Кийт в „Улуърт Билдинг“ никой вече дори не обсъждаше дали е възможно да се построи газово-дифузионен завод. Единствените въпроси, които ги вълнуваха бяха: „Как?“ и „Кога?“
Но тъй като в тези въпроси се съдържаше и понятието „измервателни уреди“, винаги се стигаше до обичайното: „Да попитаме Ал Ниър.“ Той прекарваше дълги часове в библиотеката, за да чете и да мисли как да реши проблема. Първата му идея беше да приспособи по някакъв начин масспектрометъра, но това му се видя много сложно. Нямаше много време — проектирането на завода беше завършено, но никой не можеше да му помогне с по-подробни данни, защото и самите проектанти не ги знаеха.