Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Тъй като лейди Кари е леко неразположена, няма да се присъединим към празненството — излъга с лекота Джони, който нямаше намерение тази нощ да дели компанията на съпругата си с други хора. — Моля те, предай нашите извинения…
Думата „неразположена“ произведе ефект, подобен на изстрел. Мисис Райд незабавно се зае да опразни стаята, издавайки неодобрителни, наподобяващи кудкудякане възгласи. Тълпата, която и без това нямаше търпение да се присъедини към сватбеното празненство, бързо се разпръсна навън.
— А сега да си поговорим с теб — каза тя и изгледа неодобрително Джони. — Ако лейди Елизабет не се чувства добре, внимавай да не се държиш грубо с нея. Горкичката, носи дете и има нужда от почивка и нежност — нареди тя. — Ако изобщо знаеш какво значи това — добави заплашително икономката.
След като току-що беше прекарал един доста изтощителен час в леглото с новата си съпруга, Джони с основание се съмняваше в правотата на мисис Райд, отнасяща се до крехкостта на Елизабет, но в името на хармонията отвърна с усмивка:
— Бъди спокойна, мисис Райд, ще бъда нежен, вярвай ми. Давам честната си дума.
— Хм — изпръхтя подозрително тя. — Ще си имаш разправии с мен, ако не я изпълниш — предупредително размаха показалец икономката, демонстрирайки деспотична власт.
— Наистина усещам някаква слабост — намеси се с изтънял глас Елизабет и като някоя провинциална актриса се отпусна немощно назад върху възглавниците, отправила укорителен поглед към Джони.
— Виждаш ли? — измърмори мисис Райд, без да сваля очи от господаря си, който едва се сдържаше да не избухне в смях. — Това не са ти развратниците от Единбург, Джони, готови да приемат всеки мъж. Към миледи трябва да се отнасяш е нежност и внимание. Така, какво искаш да ядеш, миледи? — изгука мисис Райд, като се наведе към младата жена и придърпа завивките към брадичката й.
— Може би малко супа — отвърна с немощна усмивка Елизабет — и ябълкова торта.
Искреността на въздишката й не подлежеше на съмнение.
— Може и едно-две парченца от баницата с месо, от която ми беше изпратила за вечеря, ако не представлява трудност.
— Главният готвач може да готви цяла нощ за теб, миледи, ако пожелаеш. Искаме детето, което носиш, да бъде здраво и силно.
Така и стана. Тази вечер главният готвач и помощниците му бяха в служба на променливите вкусове и апетит на Елизабет. Доста по-късно, когато свещите догаряха и стаята бе изпълнена с тежкия аромат на розите, когато младоженците бяха разпръснали по цялото легло останките от празничната вечеря, Джони попита смаяно:
— Как можеш да продължаваш да ядеш?
Елизабет се усмихна от другата страна на измачканите чаршафи и полуизядените блюда.
— Още съм гладна. Подай ми още едно парче от тортата, ако обичаш. Ти не яде много.
Всъщност той се беше нахранил с обичайния си добър апетит, унищожавайки една цяла баница с месо и бутилка бордо, заедно с поднос плодова пита. В отговор Джони само се усмихна на лакомата си съпруга, чиито бузи бяха станали яркочервени и лепкави от крема на тортата. Дългата й светла коса беше в пълен безпорядък, а доволната й усмивка можеше да повдигне настроението на всеки.
— Не бях много гладен — излъга той. — Искаш ли още от баницата с месо? Мисля, че е полезно за бебето.
И така, през тази нощ раят се въплъти в едно баронско имение в Шотландия — в една пищна спалня, на едно разкошно легло с балдахин и завеси от зелен брокат, които сякаш го изолираха от целия свят. Щастието сякаш беше безкрайно, изпълнено с много нежност. Това беше любовта, открита отново след месеци на неизвестност. И дори това, което ставаше под балдахина, да не бе самият рай, то пак беше божествено.
През следващите два дни никой не видя лорд и лейди Кари, освен прислугата, която носеше храната и изнасяше останките, внасяше вода за къпане, чисти кърпи, бельо и цветя и се грижеше за огъня в камината.
И слугите дори рядко ги зърваха, защото господарят и господарката обикновено бяха заети зад спуснатите завеси на леглото.
Сутринта на третия ден те най-после излязоха от спалнята, защото Джони беше поръчал да дойде мадам Ламиер, за да направи проба на сватбената рокля на Елизабет. Формалната част на церемонията беше насрочена за другия ден.
— О, Боже! — възкликна младата жена малко по-късно, когато помощничките на мадам Ламиер се опитаха да съберат кройките на кръста й.
— Миледи е понапълняла — промърмори главната шивачка, докато опъваше плата, който явно вече не достигаше.
В този момент Елизабет срещна погледа на Джони и се засмя.
— Ела тук, скъпа — намеси се съпругът й и я подкани с жест да се приближи. — Нека да видим невъзможна ли ще се окаже тази задача за Ламиер.