Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
С други думи, английският парламент се зае с потушаване на опита на Шотландия да завоюва независимостта си.
Когато новините преминаха на север от границата, шотландците отвърнаха с явно незачитане на поредната проява на английската тирания.
Междувременно, без никаква връзка с бурните събития в Уестминстър, без да подозират за плановете на Харолд Годфри, синовете на Греъм от Редсдейл се бяха заели с изпълнението на собствения си план, за да си възвърнат частта от бащиното богатство, наследена от Елизабет. Веднага след завръщането си от Хексман те предявиха обвинение срещу младата жена, че е причинила смъртта на баща им с помощта на магии. Свидетелите по делото вече бяха обучени какво да говорят, нужната документация се беше задвижила по каналния ред и съдът щеше да се заеме с делото в най-скоро време. А дотогава братята Греъм щяха да подготвят участващите в този театър лица, така че да няма никаква опасност някой да обърка ролята си.
След сватбата младоженците разпределяха времето си между Трий Кингс и Рейвънсби. Заети с проектите на строежа, погълнати един от друг, те непрекъснато откриваха нови страни на любовта си. Джони получаваше непрекъснато информация за събитията в Уестминстър не беше изненадан от тях, защото изобщо не бе очаквал, че английският парламент ще прояви разбиране към проблемите на Шотландия.
Един предиобед в края на октомври, когато се връщаха от разходка, забелязаха спряла карета пред дома. Джони и Елизабет бяха прекарали сутринта заедно с Манроу, наблюдавайки изкопните работи, чиято цел ще да свържат няколко езерца в едно по-голямо, есенният ден беше топъл и слънчев, паркът блестеше в живи жълто-кафяви багри.
— Първите ни гости — каза Елизабет. — Можеш ли познаеш чия е каретата?
— Не съм сигурен — рече Джони, въпреки че я беше познал. — Но мисля, че съседите ни са решили, че е минало достатъчно време от сватбата ни, за да започнат да ни идват на гости.
Той забеляза с облекчение, когато срещнаха Данкайл Уили във вестибюла, че граф Лотиан придружава съпругата си. Въдиците му бяха подпрени на стената.
— Те са в салона на Юпитер, милорд — съобщи с официален тон Уили. — Очакват ви с графинята.
— Кои са те? — попита Елизабет.
Тя забеляза мигновения поглед, който Уили отправи господаря си, и зачака с любопитство отговора.
— Калрос и Джанет Линдзи — отвърна Джони. Лицето му се беше превърнало в безизразна маска.
— За да ловят риба?
Прекрасните дълги въдици не можеха да бъдат сбъркани, макар че Елизабет трудно можеше да си представи сприхавата Джанет Линдзи да си позволи да се изцапа в плитчините на реката.
— Предполагам, че и да се запознаят с теб.
Тонът му беше неутрален, безизразен и той се запъти през вестибюла към южното крило на къщата, без да пуска ръката на съпругата си.
За част от секундата тя се поколеба дали да тръгне с него, тъй като споменът за последната й среща с графинята не беше от най-приятните.
— Доколко любезна трябва да бъда с твоята… — попита тя с нотка на сарказъм в гласа.
— Тогава не бях женен.
— Но тя беше — отбеляза тихо Елизабет. — Как се разбирате със съпруга й?
— С Калрос сме стари приятели.
— Явно е така — отвърна тя, — щом той така благосклонно се прави, че не забелязва как му слагате рога.
— Той не се е оженил за нея по любов.
— Нито пък тя очевидно.
— Това положение, както добре знаеш, не е изключение сред аристокрацията.
— Дали ще стоят дълго?
— Надявам се, че няма.
Джони въздъхна и забави крачка. Спря пред портрета на баща си, рисуван от Ван Дайк, и я придърпа към себе си.
— Съжалявам, скъпа — каза тихо той, а сините му очи издаваха вълнението му. — Ако зависеше от мен, нямаше да я пусна да влезе в дома ни. Страхувам се обаче, че всички в Роксбърг си ходят често на гости, което означава, че ще трябва да изтърпяваме граф и графиня Лотиан.
Елизабет се усмихна, съчувствайки на неудобството му и доволна от извинението.