Любов извън закона

— Като баща ми например — рече с въздишка тя.

— Или пък фамилията Греъм.

— Или многобройните ти недоволни любовници — усмихна се Елизабет.

Според него нито една от тях нямаше да възприеме брака му като пречка за по-нататъшната им връзка, но тъй като не искаше да помрачи настроението й, той само кимна.

— Възможно е и Джордж Болдуин да те обвини в неизпълнение на обещание за женитба — добави Джони, — така че не трябва да им даваме никакъв повод да обявят брака ни за недействителен… особено като се има предвид, че детето ще се роди по-рано. А сега се усмихни — каза той и на лицето му се появи очарователна усмивка, когато вратата най-накрая започна да се отваря колебливо и Хелън надникна нерешително през нея. — Всички са много доволни, че се съгласи да се омъжиш за мен, а мисис Райд дори мисли, че най-после съм изпълнил дълга си, и то напълно по нейния вкус.

Когато хората започнаха да се бутат, за да влязат, Елизабет бе смаяна от числеността им. Въпреки че според закона двама свидетели бяха достатъчни, Джони за всеки случай беше включил няколко души от селото, които не работеха за него. В случай, че бракът им бъде оспорен, тяхното свидетелствуване щеше да има по-голяма тежест. За по-сигурно освен домашния си свещеник беше извикал и представител на Англиканската църква. Беше взел всички възможни предпазни мерки, защото познаваше нрава на враговете си. След като обясни на свещениците малката промяна на обета им, Джони отново се облегна върху обшитите с дантели възглавници, а голите му гърди привличаха пламналите погледи на не една от жените, присъстващи като свидетелки. Взе ръката на Елизабет в своята, сякаш голите графове и разрошените графини бяха обикновено явление при бракосъчетанията.

— Готови сме — дръзко заяви той. И двамата божи служители, без да поглеждат към младоженците, прочетоха съответните си сватбени слова, а Елизабет и Джони отговаряха, както си му беше редът по два пъти. Бяха разменени пръстените, а документът — подписан от участниците и свидетелите. Бракът беше заведен в регистрите и на двете църкви. Женитбата между граф и графиня Грейдън беше факт.

— А сега може ли да хапна нещо? — прошепна Елизабет на ухото на съпруга си, докато свидетелите се суетяха около тях, а свещениците приключваха с писането и печатите.

— Това означава ли, че сега, след като вече сме женени, страстта ти към мен е заместена от телешки котлет? — пошегува се Джони.

— Работата е там, че… тази вечер не хапнах почти нищо, защото бях нервна заради… ъъъ… — Тя се усмихна. — Сега вече знам, че не е трябвало да се притеснявам толкова… освен това… аз съм непрекъснато гладна — допълни като извинение тя. — Откакто съм бременна.

Джони вече беше извикал с жест мисис Райд, преди дори младата жена да успее да довърши накъсаните си обяснения.

— Нуждаем се от празнична вечеря тук, в стаята — каза младоженецът на икономката си, която, изглежда, не можеше да си намери място от щастие. — Всичко ли е готово долу? — попита той.

— Масите са пълни, музикантите чакат. Всичко е на мястото си, милорд.