Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Или нуждата от една част от теб — прошепна задъхано Елизабет.
— На която ще се насладиш, когато му дойде времето — отвърна с безсрамна арогантност той. — Трябва ли да носиш това? — попита миг по-късно, прокарвайки пръст по дантеления й корсет. — Няма ли да смаже сина ми?
— Или дъщерята?
Той се усмихна.
— Трябва да имам предвид и тази възможност, нали? Това значи ли, че ще трябва да скрия меча и щита?
— По-добре да го използвам срещу теб — прошепна тя, — за да те накарам да побързаш. А сега, дявол те взел, господарю мой, съблечи и останалите ми дрехи, ако обичаш, а после и твоите и мило изпълни дълга си към мен.
Джони беше готов да отстъпи, но в този момент си спомни подигравателното й държание в отговор на предложението му за женитба и промени решението си — свали само ризата и корсета й.
Следващите няколко секунди той не можа да откъсне погледа си от нея, поразен от реалността на нейната бременност, защото забеляза, че досегашната й крехкост беше заменена от нова за нея чувственост.
— Гърдите ти са се променили от детето — развълнуван прошепна той.
— Станали са по-чувствителни — промълви Елизабет, усещайки, че погледът му й въздейства не по-малко от докосването му.
— Винаги ли? — Въпрос, зададен едва чуто, решителен, дързък, предизвикателен, подсказващ отговора.
— Винаги — отвърна тя.
Той се приближи още малко. Дебелият килим заглушаваше шума от стъпките му.
— Искаш ли да ги докосна?
Тя кимна, неспособна да намери достатъчно въздух в момента, за да му отговори.
Джони нежно хвана зърната на гърдите й и забеляза как те незабавно се втвърдиха. Поигра си с тях още няколко прекрасни мига, като не можеше да се начуди на промяната им.
— Виж колко дълги са станали — прошепна той. Елизабет обаче трепереше от силното си желание, очите й бяха напълно затворени.
— Виж — повтори тихо той, докато целуваше клепачите й и се опитваше да я накара да погледне. — Ще ми даваш ли от млякото си, когато се напълнят?
— Да… да… всичко, каквото пожелаеш… — Думите ставаха все по-неясни.
Джони я погледна и на лицето му се появи лека усмивка.
— Искам да викаш от удоволствие — прошепна той.
— Жесток си — изрече задъхано тя, притискайки го към гърдите си, полуобезумяла от прекъсването му.
Главата му се беше вдигнала така неочаквано, ръцете му бяха изоставили тялото й, че тя стоеше, без да се отделя от колоната, уплашена, че може да я остави точно сега. Търсеше погледа му, надявайки се да отгатне мислите му, за да му достави удоволствие. Така че после той на свой ред да й достави удоволствие.
— Грешиш — отвърна Джони, внезапно застинал на място, а очите му сякаш не бяха неговите. — Промених целия си живот заради теб.
Никога досега не беше виждала лицето му така разголено — без присъщия му чар и привидната му веселост. Дори будещата възхищението й властност беше изчезнала.
— Извинявай — прошепна младата жена, внезапно разбрала колко несправедливо и егоистично беше постъпвала, подценявайки чувствата му. Миг по-късно промяната във вида му изчезна и познатата усмивка се върна на лицето му.
— Не се опитвай да ме измамиш — каза той с привичната си дързост.
— Никога не бих го сторила, дължа ти прекалено много — отвърна тя, без да обръща внимание на подигравателните нотки в гласа му. — Нямаш представа колко много исках това бебе… от самото начало — каза тихо тя в желанието си да му покаже благодарността си признанието, което току-що беше направил от цялото си сърце. Искаше да сподели с него радостта си, да го направи съпричастен към живота, който се оформяше в тялото й.
— Тогава трябва да си ми благодарна — усмихна се едва забележимо той. Дълбочината и силата на чувствата му, искрената му привързаност бяха нещо непознато и ново за него, затова говореше с умишлено безгрижие. Обземаше го обаче непреодолимо желание, по-силно и важно от плътското, като че ли тя беше станала най-ценното нещо за него, когато му се подчиняваше. Той се наведе, прокара ръка под коленете й и я вдигна.
— Винаги ще ти бъда… благодарна — прошепна Елизабет и го целуна нежно, обгърнала с ръце врата му. — Ти промени не само своя живот, промени и моя. Ще имам бебе — възкликна радостно тя. — Ние ще имаме бебе.
Джони се усмихна на щастието й, като си мислеше, че то бе заразително. Постави я да легне върху зелената коприна, след което се намести до нея, подпрял глава на ръката си, все още облечен, като че ли не беше решил какво да прави с нея. Леко прокара пръсти от шията й надолу към корема.
— Всичко е много… по-различно — каза дрезгаво той, а ръката му топлеше корема й. — Нямам опит с… бременни жени.