Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Не се притеснявай, няма да оскубя косите й — рече тя — или да издера силно гримираното й лице. Дотогава, докато си само мой и не трябва да те деля с нея — добави тя, като повдигна лукаво вежди, — мога да запазя добро разположение на духа.
Той се усмихна с облекчение.
— Все пак, за всеки случай, стой до мен — предупреди я той. — Не мога да ти гарантирам, че тя също ще е в добро разположение на духа.
— Сериозно ли говориш?
— Тя е непредсказуема — отвърна с непроницаемо изражение той.
Стана й неприятно, че съпругът й познава така добре тази жена, че знае такива интимни подробности. Елизабет не можа да се сдържи и подхвърли, за да го накаже:
— Не вярвам Джанет Линдзи да е по-опасна в гнева от Хотчейн.
— Не съм бил женен за нея — каза той.
— Нито пък аз по свой избор и желание. Не ми казвай само, че насила са те тласнали в обятията й.
Джони нямаше какво да отговори на това. Принудата никога не беше играла някаква роля в любовните му увлечения. Пое дълбоко дъх, за да потуши гнева си, след малко дълбоко въздъхна.
— Може би ще си тръгнат преди вечеря — измърмори той.
Те, разбира се, не си тръгнаха, за което Елизабет беше сигурна още по време на спора им. Тя знаеше, че хората като Джанет Линдзи не могат да се оттеглят с благородство, така както не можеха да се появят пред хора без грим.
Следобедът все пак премина приятно за домакинята, когато тя отиде с мъжете на риболов. Джанет предпочете да не излиза от страх да не би слънцето да зачерни деликатната й кожа. Понесли кошницата за пикник, която беше приготвила за тях мисис Райд, малката група заслиза по леко наклонената поляна към реката, чиито лъкатушещи брегове бяха естествена граница на земите на Рейвънсби по протежение на десетина мили, като мъжете спокойно се разхождаха напред-назад й бавно течащите води на реката, преглеждайки въдиците си. Елизабет седеше на брега и се наслаждаваше на пасторалния пейзаж.
Дори и вечерята започна мирно. Младата жена се поздравяваше, че се беше справила така добре със странното положение.
Прислугата отнесе остатъците от първото блюдо. Темите на разговора бяха прозаични: добитъкът и реколтата в района, икономическото състояние сега, когато след двете гладни години бяха последвали други две е рекордно високи добиви, както и новините от парламента в Уестминстър.
Успокоена от фалшивото чувство за сигурност, Елизабет посрещна напълно неподготвена удара от забележката на Джанет Линдзи.
— Колко досадно трябва да е да си бременна — каза тъмнокосата жена, докато наблюдаваше Елизабет над ръба на винената си чаша. — Скоро ще станеш дебела и тромава. А сега сигурно повръщаш непрекъснато.
Елизабет остави вилицата си, като си мислеше, че вечерята все пак не можа да мине без неприятности. След това, преодолявайки обидата, си наложи помирителна маска и се усмихна.
— Всъщност никога не съм се чувствала по-добре… нито по-здрава.
— Не мислех, че децата те интересуват — обърна се Джанет към Джони.
Тонът й беше интимен и това вбеси Елизабет. Джони се пресегна към нея и взе ръката й в своята.
— И двамата очакваме с нетърпение това дете — каза той.
— Затова пък то ще се роди подозрително скоро след сватбата — изгука с фалшива усмивка графиня Лотиан.
— Достатъчно, Джанет — нареди кратко съпругът й. — Изпи доста вино.
За миг графинята сякаш се поколеба как да отвърне на мъжа си. Тънките й черни вежди се повдигнаха, а червените й устни се свиха в тънка права линия. Но граф Лотиан, много изискан мъж въпреки възрастта си, не допускаше думите му да бъдат пренебрегвани в редките случаи, когато налагаше нещо на жена си. Джанет бавно се облегна назад и театрално вдигна към него чашата си.
Тя повече не се включи в разговора, но си пийна добре по време на следващите блюда, поради което Джони предположи, че вечерта няма да мине и без други приятни сцени. Джанет Линдзи беше човек, на когото не можеше да се разчита, експлозив, който всеки момент можеше да избухне.
След като прекараха възможно най-малкото време, което изискваше гостоприемството, Джони извини себе и Елизабет, посочвайки бременността й като причина за ранното им оттегляне. Семейство Линдзи щеше да пренощува у тях — обикновено явление между съседи, тъй като разстоянията между именията не бяха за пренебрегване, а лошите пътища правеха пътуването доста неприятно нощем. Те бяха нощували и преди в Рейвънсби, така че прислугата щеше да ги отведе в стаята.
— Надявам се, че няма да ни се налага да забавляваме прекалено много от бившите ти любовници — каза сякаш между другото Елизабет, докато влизаха в спалнята си. — Стават толкова глупави след десетата си чаша вино.