Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Не знам какво ще направя. Съжалявам.
Може би искаше да я накара да плати заради Джордж Болдуин, заради факта, че почти беше решила да се отърве от детето му. Може би я наказваше заради собственото си ужасно силно желание и покорност, проявени към нея през онези дни. Или пък наистина беше достатъчно различен от съвременниците си, за да иска отплата за всичките години, преди да го срещне, когато беше принадлежала на съпруга си. Някакъв особен гняв го изпълваше и без да дава обяснение за него, той се опитваше да я унижи.
Елизабет го погледна за момент. Собствените й мисли и чувства бушуваха в надпревара, тялото й се възпламеняваше все повече. Тя като че ли все по-ясно съзнаваше, че всеки един от двамата всъщност принадлежеше на другия. Колко силно се нуждаеше от него тя самата, как копнееше за него! Отговорът й беше породен едновременно от лудото желание да го има и от спомена за всичките години, през които трябваше да се подчинява против волята си.
— Правя това по свое собствено желание — изрече отчетливо тя.
Младият мъж се усмихна кисело.
— Човек ще помисли, че от това зависи животът ти.
— Възможно е — отвърна с лека усмивка Елизабет, доволна от решението си и изпълнена със снизхождение, защото добре разбираше каква вътрешна борба водеше той.
Надигна се на пръсти и докосна с устни неговите.
— Ще го направя, но само веднъж — прошепна тя. — Само този път.
— Защото искаш да ме усетиш в себе си?
— Да.
— Да… какво?
Тя вдигна към него смарагдовите си очи, погледна го странно и каза:
— Да, господарю мой.
— Прекрасно е да имаш такава мила съпруга — думите му прозвучаха като кадифен шепот, синият му поглед беше омекнал. — Заради този покорен отговор ще бъда любезен с теб.
Внимателно хвана с пръсти едното крайче на дантелената кърпичка и я издърпа от деколтето й.
Елизабет усети фината дантела да се плъзга по кожата й. Тя като че ли й обещаваше, че ще получи толкова повече, колкото повече отстъпва.
— А сега роклята ми — прошепна тя… покорна, съзнавайки колко приятна ще бъде наградата за послушанието й. — Разкопчай роклята ми!
Отърка гърба си в колоната като истинска котка. Налетите й бели гърди като че ли всеки момент щяха да изскочат от дълбоко изрязаното й деколте. Без прикритието на дантелената й кърпичка те бяха почти навън.
— Хайде, Джони, моля те, роклята! — помоли младата жена тихо.
Дрехите я задушаваха, изгаряха кожата й, искаше да се освободи от тях, за да усети опияняващия допир на тялото му.
— Не ме помоли както трябва — отвърна неумолимо той, докосвайки с връхчетата на пръстите си нацупената й долна устна.
— Моля те, господарю мой — изрече внимателно тя, а зелените й очи го гледаха неспокойно, — моля те, съблечи роклята ми.
— Как бих могъл да откажа на такова уважение?
И той се наведе и я целуна нежно по копринената кожа на шията й.
Елизабет се притисна към него. Тя му се предлагаше, искаше да почувства докосванията му, устните му, да го усети целия.
— Моля те, Джони, не мога повече да чакам…
Той се отдръпна от нея и прокара длани по натежахте й гърди. Горещината на тялото й се усещаше през тежката копринена тъкан.
— Разбира се, че можеш — противопостави се Джони, който държеше тя на всяка цена да плати за недоволството му. — Трябва да можеш.
Тя затвори очи, потръпвайки при всяко негово докосне.
— Не мога — прошепна Елизабет отново.
— Налага се.
Значи така, властта беше сменила притежателя си и сената, която го бе отхвърлила и му се бе присмивала, сега се молеше да я докосне.
— Сега стой, без да мърдаш — каза той. Тя се подчини, защото в гласа му се долавяше заплаха, че в противен случай ще я остави, а тя имаше нужда от него повече от всичко друго на света. Докато Елизабет стоеше, без да помръдва, той започна да разкопчава роклята й с несръчност, издаваща собствената му силна възбуда. Единствено едва доловимият звук, издаден от хлъзгането на пръстите му по копринената тъкан, и възбуденото дишане на младата жена нарушаваха тишината в голямата стая. Най-после последното копче бе разкопчано.
— Имам още една молба — рече Джони. Елизабет го погледна с едва доловимо колебание.
— Всичко, което пожелаеш — прошепна тя. Той се усмихна на щедростта й.
— Трябва да те отвържа, за да съблека роклята ти, след това трябва пак да поставиш ръцете зад гърба си.
— Да, да… всичко.
Малко по-късно великолепната рокля лежеше в безпорядък в краката й. Той внимателно постави ръцете й отново зад колоната на леглото, но този път не ги завърза.
— А сега, единственото, което ще те възпира, ще бъде силната ти страст и нужда от мен.