Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Съпруги — рече тя, — ако все още ме желаеш.
— Бих се оженил за теб, сладка моя Бетси — заяви сериозно той, — дори и ако трябва да те държа вързана за леглото ми цял живот.
— Не бих издържала толкова дълго — пошегува се Елизабет. — Ти си много убедителен…
— Колко убедителен бих могъл да бъда? — попита той, с глас изпълнен със симпатия. Ръката му галеше корема й плахо, любопитно. — Не знам нищо за бебетата.
— Нито пък аз.
Тъй като страховете и несигурността й по въпроса бяха много по-малки, тя можеше да се наслаждава от състоянието си.
— Двамата заедно ще се научим.
В погледа му премина сянка.
— Да извикам ли акушерка? Може би трябва да поговорим с някого.
— Сега? — попита тя, изпълнена с толкова силна страст, че не можеше да си представи това да е вредно.
— Бихме могли да почакаме — рече той с огромно усилие на волята, без да е сигурен, че е способен на подобна жертва.
— Разбира се, че не можем да чакаме — натъртено отвърна Елизабет. — И тъй като тази вечер си се заел да даваш уроци по изпълнение на дълга, не бих искала да забравиш съпружеското си задължение.
Джони се разсмя.
— Невъзможно, щом лежиш гола до мен и толкова възпламенена, че розите започнаха да клюмат във вазите си.
Погледът й беше безсрамен и дързък.
— Тъй като бременността очевидно прави жената… ненаситна, ще очаквам от теб да бъдеш на поста си всеки момент, освен когато спиш. — И тя му намигна, нахална и жизнерадостна. — Дори и тогава може понякога да те събуждам.
Очите му се смееха дръзко.
— Тогава несъмнено ще умра — каза тихо той — и ще отида в рая.
Но тъй като бе прекалено предпазлив от страх да не й навреди, тя измърка:
— Ако не ме обладаеш, господарю мой, ще трябва аз да го сторя… или да намеря някой друг, който да ме задоволи.
Той погледна рязко към нея, очите му се бяха свили.
— Само се опитай и няма да живееш дълго след това.
— Тогава ти трябва да ме задоволиш, господарю мой — рече тя, увивайки се около него, сладка и ухаеща.
Тогава той се разсмя, този мъж, чиято слава като покорител на женските сърца беше легендарна.
— Ще бъда ли възнаграден, ако го сторя?
— Мисля, че можеш да го приемеш като награда, господарю мой.
Всъщност той точно така го приемаше.
След порядъчно дълъг интервал време, посветено на предбрачна консумация, когато и двамата разбраха какво означава „ненаситна“, Джони задъхан лежеше до нея.
— Какво… ще кажеш… да прекъсна за малко… изпълнението на „задълженията си“… Струва ми се, че някой чука… на вратата.
Първия път не беше обърнал внимание на звука, втория път беше вдигнал поглед и сега, след третото почукване, беше сигурен, че няма да ги оставят, докато не отговори.
— Доколко учтива и възпитана… се чувстваш?
Елизабет се протегна като котка, погледна го и прошепна предизвикателно:
— Нещо друго ли ти дойде наум?
— Следващите седем месеца наистина ще бъдат интересни — рече той, а сините му очи се усмихнаха. — Не, още не, скъпа моя невесто. Слушай.
Ново почукване се разнесе из стаята.
— Някой те търси?
— Нас.
— Защо?
Съзнанието й бе погълнато единствено от сладострастните усещания.
— За нашата сватба.
— О, Боже!
И младата жена погледна към часовника върху камината.
— Трябва да ги пуснем да влязат. Предполагам, че е мисис Райд.
— Сега? В десет часа. В този вид.
— Ако нямаш нищо против.
— Без дрехи?
— Прекалено съм разгорещен, за да слагам дрехи, пък и трябва да приключим с ритуалното заварване в леглото от свидетели… Защо да се обличаме, щом след това пак трябва да се събличаме? Можеш да издърпаш завивките по-нагоре.
Очите й се разшириха, погледът й беше смаян, затова той стана и затършува из чекмеджетата, за да й намери някоя от своите нощници. След това й помогна да я облече, среса косите й и ги върза с яркосинята си панделка, която намери след много търсене под чаршафите.
— Готово — каза той, докато наместваше панделката с вид на горд баща. — Каква великолепна булка!
— Само още нещо малко — започна неуверено Елизабет.
— Колко малко? — попита Джони, навеждайки се към нея, без да си дава сметка, че е все още гол. Тъмната му коса падаше по широките му рамене.
— Средно малко.
Той озадачено повдигна вежди.
— Това да не е гатанката за слоновете и кутиите?
— Говоря сериозно, Джони.
— Слушам те — отвърна той, а усмивката му се изри.
— Става въпрос за обета, който трябва да направим… добре де, нали се сещаш…
— Само кажи, скъпа. Можеш да получиш всичко, което пожелаеш.