Талисманите на Шанара

Шадуинът бе заобиколил изотзад и Уокър веднага се обърна насреща му, насочил Друидския огън от протегнатата си ръка. Косата се вдигна, преряза огнената струя и я разпръсна. Смъртта подкара змея си напред и се спусна към Уокър още веднъж. Уокър отново и отново нападаше, но огънят не проникваше през защитата на Конника. Смъртта вече беше съвсем близо до него. Змеят й съскаше в праха и горещината, косата му проблясваше. Уокър изведнъж разбра, че Смъртта е променила подхода си при атаката и смяташе просто да го прегази. Той мигновено премести посоката на Друидския огън, като удари краката на змея и ги преряза отдолу, след което удари гърчещото се тяло, докато то цялото се превърна в маса димяща плът.

Змеят се разтресе, огъна се на едната си страна, загуби равновесие и се строполи напред. Уокър отскочи встрани, когато зверското чудовище мина покрай него, обгърнато в пламъци, надало ужасен вой. То мяташе опашка на всички страни. Удари Уокър през гърдите и го събори на земята. Вдигнаха се облаци прах, които се смесиха с дима от обгореното тяло на змея и всичко изчезна в ослепителната мъгла.

Ранен и окървавен, с разкъсана мантия, Уокър се изправи с последни сили на крака. На една страна лежеше умиращият змей и от време на време неочаквано изхриптяваше в тишината. Уокър се огледа наоколо, търсейки да различи нещо в мъглата.

Тогава Смъртта се появи иззад гърба му и грозно размаха коса над главата му. Уокър изпрати Друидския огън насреща й, за да блокира удара. После целият се изопна, за да посрещне нападението на Смъртта. Със здравата си ръка хвана дръжката на косата и я притисна с тяло. Парализиращ студ премина през него. Покритата с качулка глава на Шадуина се сниши по време на битката, в която двамата се местеха напред-назад по равната площадка. Странните червени очи не се отместваха от него и сякаш бавно го изпиваха. Уокър веднага извърна лицето си и насочи Друидския огън от пръстите на ръката си към косата. Смъртта отскочи назад, качулката падна и откри празнота и само едни пурпурни очи. Отпусна косата и се прицели в Уокър, като го накара да се отдръпне. Уокър се преви от удара и почувства как студът отново прониква в цялото му тяло. Магията му изневеряваше. Смъртта отново нападна и го удари силно в гърлото. Уокър пусна косата, която държеше, и падна.

Смъртта веднага се насочи към него като една ужасна чернилка на фона на мъглата. Уокър се надигна на колене, обзет от болка, и се хвана за гърдите, не можейки дъх да си поеме.

Острието на косата се вдигна и замахна.

Тъкмо в този момент най-неочаквано между тях изникна Коглин, сякаш от никъде. Приличаше на плашило с износената си мантия и веещите се кичури коса. Хвана дръжката на косата и отклони удара, тъй че острието се заби дълбоко в земята до Уокър. Уокър се изви встрани и се опита отново да се изправи на крака, като викаше към стареца. Но Коглин се беше нахвърлил срещу Шадуина и все повече го изтласкваше назад. Смъртта се бе вкопчила с едната си ръка в гърлото на Коглин, а с другата държеше косата, издигайки я, за да удари. Старецът не отстъпваше, бореше се с последни сили, но Шадуинът силно го превъзхождаше. Коглин се принуди бавно да отстъпи, ръката на гърлото му го притискаше назад, а другата бе вдигната и здраво държеше косата. Бягай оттук! — умоляваше Уокър, като безмълвно движеше устни, неспособен да изрече думите. — Коглин, бягай оттук!