Талисманите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #4
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Талисманите на Шанара». Краткое содержание книги:
Старецът беше навел лице, потънал в сянка. Той виждаше, че Уокър няма да отстъпи, че беше решил.
— Най-добре ще ми помогнеш, ако ме чакаш тук — каза накрая Уокър, като протегна ръка и докосна дланта на стареца. — Преди винаги си знаел колко е важно да разбираш кога да действаш и кога — не. Направи го и сега заради мен.
С това разговорът им свърши. Коглин остана с него, докато заглъхна шумът от ударите на Шадуините върху каменните стени на Паранор. И Уокър излезе в мрачни зори, за да посрещне предизвикателствата.
Сила от всякакъв характер, повтори си той, застанал на завет край стената на замъка, докато слушаше приближаващите стъпки на поредния от Шадуините, които циркулираха наоколо. Той се нуждаеше преди всичко от решителността на Коглин — ожесточена решителност да не отстъпи и пред най-тежките и сурови диктати на живота — ако искаше да оцелее този ден. Гладът, Чумата, Войната и Смъртта — четиримата конника от Апокалипсиса бяха дошли да отнемат душата му. В този ден той беше Съдбата и Съдбата щеше да реши какво да стане с всички тях.
Вдигна поглед при появата на Чумата и събра всичките си сили. Време беше.
Невидим, но присъстващ, Уокър Бо зачака в сянката на стената Конника да се приближи. Той идеше отпуснато, безучастно, носен от своя змей — рояк жужащи болестотворни насекоми събрани под формата на човек. Чумата не притежаваше очертания на лицето и изражение и Уокър не можеше да каже нито какво вижда, нито какво мисли. Тя мина покрай него без да забави ход, ноктите на змея грубо стържеха по пътеката. Уокър тръгна подире му. Магията за невидимост го скриваше от погледа, а шумът от стъпките при преминаването на змея заглушаваше собствените му стъпки. Уокър бе решил да използва магията за невидимост, за да се промъкне покрай Шадуините. Но те веднага го бяха открили, когато се опита да избяга през подземните тунели на Паранор, въпреки че беше тих като мисъл и вярваше, че ще успеят да го усетят едва когато се отдалечи достатъчно от Крепостта — от своя храм, от източника на Друидската си сила. Тогава дори невидимостта не би могла да го закриля. И той реши да използва своите сили там, където можеше да разчита на тях и да унищожи Конниците веднъж завинаги.
Той обиколи подир Чумата стените на Замъка, като обедната тишина се нарушаваше само от дращенето на ноктите на змея и жуженето на рояка от насекоми. Те преминаха от по-хладната северна стена надолу покрай западната, покрай вратата, където всяка сутрин Конниците се събираха, за да му отправят своето предизвикателство. Той беше избрал северната стена, за да се скрие защото трябваше да чака часове наред в горещината, надявайки се, че гъстите сенки на замъка могат донякъде да го предпазят от нея. Но смяташе да нападне Шадуините пред южната стена — от юг, където слънцето беше най-силно. То вече палеше над главите им, когато минаха покрай последната сянка, хвърляна от Крепостните кули и се насочиха към светлината.
Свиха покрай ъгъла на южната стена — едно високо гладко пространство от нагорещен камък, което гледаше към ширналите се гори и скупчените върхове на Драконовия зъб. Покрай стената имаше неголямо равно място, което бе голо, ако не се смятат някои храсти и тук-таме завехнали дървета, подир което следваше стръмен склон, спускащ се надолу към прохладните гори. Горещината тук стана толкова нетърпима, че сякаш дробовете на Уокър се задръстиха, но той успя да устои на нахлулия зной и продължи да върви след Чумата, като зърна отдалеч Глада, който изчезна в сянката на кръглия парапет на ъгъла с източната стена.
Секундите се нижеха. Уокър чувстваше надигащото се в него напрежение. Бъди търпелив — повтаряше си той. Изчакай подходящия момент.
В него започна да се надига магията.
Когато Чумата се намираше по средата на пътя, между близката наблюдателна кула и южната врата, Уокър Бо нападна. Все още скрит чрез магията за невидимост, той запрати един огнен взрив към Чумата, който събори ездача и неговия змей на земята. Конникът се опита да се изправи, но Уокър нападна отново, магията напираше от пръстите му като бял огън и събаряше изненаданите Шадуини. Уокър вече чуваше шума от приближаването на останалите, който пищеше в съзнанието му. Той вече чувстваше техния гняв.
Пръв се появи Гладът, като сви иззад ъгъла, където току-що се беше скрил. Той беше най-близо до битката в сравнение с останалите. Скелетът му бе ниско приведен, кокалестите ръце се простираха напред и конникът бързо препускаше. Но облакът прах и дим, вдигнат от Уокър, който очакваше пристигането му, не му позволяваше ясно да види какво става. Когато той премина димната завеса, се озова точно пред жертвата си. Уокър Бо бе влязъл в бой с Чумата, бе сграбчил Шадуина и се стремеше да го събори от гърчещия се змей, опитвайки се да не позволи на никой от тях да се изправи на крака.