Талисманите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #4
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Талисманите на Шанара». Краткое содержание книги:
Гладът профуча покрай тях и посегна да удари с кокалестите си пръсти Уокър през лицето.
Не успя да го засегне.
Вместо това се вкопчи в Чумата и тя на свой ред се вкопчи в него.
Двамата конника нададоха рев, когато магията на единия засегна другия. Чумата падна назад, отслабнала от глад и немощ. Гладът отскочи встрани, поболял се в пристъп на гадене.
Откъм каменните стени избухна огън, който нанесе жесток удар на Глада и накара Шадуина да се превърти.
Сега се появи Войната, приближи откъм западната страна на стената, издигнала огромен боздуган над главата си. Нейният змей вдъхна пламъците и огън просветна в дупките, през които се подаваха очите му зад бронята. Той явно видя Уокър Бо, видя как Друидът се беше вкопчил в Глада и нападна веднага. Може би бе чул как Гладът извика към него някакво предупреждение, но не се съобрази с него. Удари с меча явно с намерение да свърши с Уокър Бо с един единствен удар. Но Уокър беше изчезвал и ударът се заби в Глада, удари Шадуина посред тялото и се вряза дълбоко в змея му. Гладът нададе болезнен вой и от него остана само купчина кости. Змеят и ездачът му лежаха неподвижно в праха.
Войната се обърна и изведнъж бе връхлетяна от облак чумни мухи, които забиваха жила в нея и я хапеха през бойното й снаряжение. Войната нададе остър вой, но ударът беше бърз и сигурен. Чумата бе видяла, че Уокър Бо се изплъзна от удара, който повали Глада, а и забеляза как се хвърли към Войната и започна да души Шадуина. Чумата, замаяна и смазана, бе реагирала инстинктивно, изпращайки треска и болест като бърза контраатака. Но сметките й някак излязоха криви. Вместо да унищожи Уокър Бо, ударът се стовари върху Войната.
Уокър се прилепи до стената на Замъка и се преобрази в облак прах, отдръпна се зад Войната и изпрати огнен взрив по посока на Чумата, което напълно събори Шадуина от неговия змей. Цялата бойна площадка се беше превърнала в лабиринт от прах и зной, сред който се гънеха и надаваха вой змейовете и техните побеснели ездачи. Тези образи бяха стар трик, едцн от онези, които младият Джаир Омсфорд бе правил преди три века и битката си срещу Мордските Призраци. Уокър си бе спомнил и бе използвал добре този трик в момента. Накара Шадуините да се щурат насам-натам, като им показваше своя образ ту тук, ту там, а всъщност през цялото време стоеше долепен до стената на Крепостта.
Химера и светлина. Но те се бяха оказали достатъчни.
Поразена от десетки насекоми-убийци, Войната се щураше без посока върху змея си. Уокър Бо й се бе явил пред очите отново, надвесен над падналата Чума, опитвайки се да удуши Шадуина. Войната се спусна към него, полусляпа и обезумяла, с извадено копие. Само след секунди се озова върху Друида и го промуши с копието като го разсече на две. Само че това отново не беше той — острието се беше забило в Чумата и в нейния змей.
От мястото си край стената на Замъка Уокър изпрати огън, който се заби в земята. Шадуинът падна и се свлече от змея си. Когато змеят се опита да се изправи, Уокър го направи на пепел.
Беше установил, че змейовете не са жизнеустойчиви като своите ездачи. И четиримата конника успяваха да се възстановят от неговата магия, но не бяха неуязвими един от друг. Той не пропусна да забележи, че те го нападаха винаги поединично, един след друг, никога всички заедно. Една обща атака щеше да го довърши, но нямаше нищо такова. Четиримата конника сееха смърт не само сред своите врагове, но и един спрямо друг. Магията на тези сбъркани имитации на образи от легендите беше анатема. Той бе разчитал на това. То бе не по-малко решаващо за неговия успех от пладнешката светлина и зноя, накарали тези създания, родени от мрака, да отмалеят. Оказал се бе прав.
Войната опита да предприеме огчаяна атака. Тя лежеше сгърчена в бойната си ризница, опитвайки се да се пребори с болестта, която я обземаше. Гладът и Чумата се бяха превърнали в неподвижни купчини. Змейовете им лежаха неподвижно до тях, зеленикава сукървица се стичаше от телата им и попиваше в земята. Мъглявият въздух се проясняваше. Прахът и пушилката започнаха да се утаяват. Небето, планините и горите отново се откриха пред погледа.
Уокър се отдалечи от стената. Оставаше още един. Къде беше…