Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Тей мислеше трескаво.
— То защитава Черния елфически камък, защото той е източник на мощта му. И на живота му. Аз го застраших, като навлязох в градината и обезпокоих енергийните му линии. Дали е разбрало, че съм друид? Не съм сигурен.
— Но несъмнено те е разпознало като враг. Със сигурност, защото се опита да те убие. Знае, че не те е победило. — Локатът въздъхна, дълго, накъсано дихание. — И ще чака да опиташ отново, Тей. Ако се върнеш в градината, ще бъдеш погълнат.
Те се взираха един в друг, без да продумат. „Разпознало те е като враг — повтори наум Тей думите на Врий Иридън. — Знае, че не те е победило.“ Това изведнъж му напомни за нещо, но не можеше да се сети за какво. Доста се помъчи, докато си спомни. Бремен беше променил външния си вид, формата си, самото си мислене, за, да може да проникне в леговището на Господаря на Магията. Старецът беше променил самия себе си, за да стане едно от чудовищата, които живееха там.
Дали можеше да направи същото тук?
Дъхът му заседна в гърлото и той се извърна, за да не види Врий какво се крие в очите му. Не можеше да повярва, че мисли за подобно нещо. Не можеше дори да си представи, че въобще допуска тази идея в главата си. Това беше лудост!
Но какъв друг избор имаше? Нямаше друг начин — вече знаеше това. Погледна към останалите, които бяха седнали заедно в края на смъртоносната градина. Бяха изминали дълъг път, за да намерят Черния камък на елфите, и никой от тях нямаше да се върне сега. Безпредметно бе да се мисли друго. Залозите бяха твърде големи, цената на провала — твърде висока. По-скоро биха умрели.
О, но трябваше все пак да има друг начин! Като че железни окови бяха стегнали ума му. Как щеше да се принуди да го направи? Какъв шанс имаше да успее? Ако този път се провалеше, нямаше да има връщане. Щеше да бъде погълнат…
Погълнат.
Той се изправи, имаше нужда да стане, сякаш да се изправи лице в лице с решението си, да се отдалечи от страха си. Слезе от стълбището, като остави смутения локат да се взира след него. Отдалечи се и от другите — от Джърл, от Прейа и елфите-преследвачи, — за да събере мислите си и да прецени мощта на силата си. Чувстваше се така изтощен и пречупен, сякаш на плещите му тегнеше канара. Мислеше за себе си като за друид — сега, преди и завинаги, но той беше само един от малцината, част от ред, който най-вероятно бе осъден да отмре. Светът се променяше и някои неща трябваше да отминат по реда си. Може би така щеше да се случи и с тях, с Бремен, с Риска и с него самия.
Но те нямаше да се оставят да угаснат така, бездейни, помисли си той, обзет от гняв. Нямаше да изчезнат като привидения, стопяващи се в мъглата с настъпването на новия ден, като нещо незначително и лишено от смисъл.
Не биваше да бъдат по-малко от това, което бяха.
Окрилен от тези мисли и въоръжен със силата на убеждението си, той събра и последните останки от своя кураж и извика Джърл Шанара.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Има начин да се доберем до Черния елфически камък — каза тихо Тей на Джърл. — Но единствено аз мога да го направя, и то сам.
Бяха застанали встрани от останалите, леко кривата усмивка на Тей не можеше да прикрие възела, стегнал гърлото му. Денят вече отстъпваше място на нощта, слънцето бе на път да се скрие на запад, отвъд върховете на заобикалящата ги планина. Не му се искаше да остане тук по тъмно.
Джърл го гледа известно време, без да продума.
— Предполагам, че ще използваш някаква друидска магия.
— Да.
Проницателните очи на приятеля му се втренчиха в него.
— Ще се маскираш?
— Да, може и така да се каже. — Тей млъкна за малко и после продължи. — По-добре да не ти обяснявам подробности. Бих искал просто да ми повярваш. Имам нужда да бъда оставен сам, каквото и да се случи. Никой не бива да се приближава до мен, докато не кажа, че може. Ще бъде трудно, защото сигурно ще ти се иска да постъпиш другояче.
— Ще бъде опасно — заяви Джърл.
Тей кимна.
— Трябва да ида в градината. Ако не се върна, ти ще отведеш другите обратно в Арборлон. Чакай, изслушай ме — прекъсна той рязко протеста на приятеля си. — Ако загина, никой друг не би могъл да се справи. Ти имаш смело сърце, Джърл, но не и магия и няма да можеш да надделееш над онова, което живее в градината. Трябва да се върнеш в Арборлон и да чакаш Бремен. Той ще може да помогне. Ние открихме Черния елфически камък, значи ни остава само да намерим начин да се сдобием с него. Ако аз не успея, той трябва да го направи.
Джърл Шанара сложи ръце на хълбоците си и се загледа настрани възмутен.
— Не ме бива много да стоя мирно, докато животът на някой друг е в опасност — особено, ако този някой си ти.