Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Тей обви ръце около себе си и се загледа в краката си.
— Разбирам те. Щях да се чувствам по същия начин на твое място. Чакането е трудно. Но съм принуден да те помоля за това. Ще имам нужда от твоята сила по-късно, когато моята се изчерпи. И още нещо. Когато изляза оттам и ме видиш, дори и да не си сигурен, че това съм аз, извикай името ми.
— Тей Трифънйъд — рече послушно Джърл.
Взираха се един в друг. Мислеха за годините на приятелството им и преценяваха доколко всичко това надхвърляше очакванията им.
— Добре — каза накрая Джърл. — Отивай. Прави каквото трябва.
Той събра останалите от групата, както му бе поръчал Тей, и ги заведе в подножието на спираловидното стълбище, доста настрани от градината. Тей хвърли към тях последен поглед и се вгледа за миг в очите на Прейа, преди да се обърне отново. Беше се дистанцирал от чувствата си към нея, откакто бяха влезли в Чу Магна, защото знаеше, че не може да си позволи и най-малкото разсейване. Сега го направи отново, фокусира се върху същността си на друид, върху годините, отдадени на усъвършенстване на специфичните му дарби, върху познанията и уменията, които бе придобил. Представи си Бремен: сухото, набръчкано лице; странните, властни очи; усещането за целеустременост, което доминираше в цялото му изражение. Повтори си заръките, които старецът му бе дал, задължението, което бе поел, когато дойде тук.
После се обърна към градината, към смъртоносната плетеница от лози, към сенчестите ъгълчета, към невидимата жива сила, която чакаше някъде в дълбините й. Успокои се, забави ударите на сърцето си, укроти мислите си, обгърна се в плащ от спокойствие. Устреми се към елементите, които захранваха със сила неговата магия — към въздуха, водата, огъня, земята, към инструментите на своя занаят. Призова онова, което успя да открие от тях, търсеше ги и ги привличаше, обгради се с упоителната им смес. Вдишваше ги, вливаше ги в себе си и бавно започна да се променя.
Действаше внимателно, за да постигне резултата, който желаеше. Предприемаше малки стъпки в призоваването на магията си, като променяше себе си, без да бърза. Започна да съблича собствената си индивидуалност пласт по пласт, изтри чертите си, промени вида си. Изчисти се напълно, така че не остана нищо от физическата му същност. После се обърна навътре в тялото си, за да промени и онова, което бе там. Заключи всичките си чувства и въжделения, мисли и надежди, морални устои и житейски ценности — всичко, което го отличаваше като личност. Събра ги и ги скри там, където нямаше да могат да бъдат открити, откъдето нищо не беше в състояние да ги извади, освен Джърл Шанара, когато произнесеше името му.
Тогава започна да се изгражда наново. Черпеше от живота в градината, за да го постигне. Черпеше от онези създания, някога също били разумни същества. Откри есенцията на онова, което бяха, ядрото на онова, в което ги бе превърнал Черният елфически камък, и го пусна да разцъфти в самия него. Стана като тях, загубен в мрака, обзет от гняв, празен, отражение на тяхното безумие, на тяхната злина. Но все пак не се бе лишил от най-съкровеното на собствената си същност. Беше само на крачка от тяхната участ, съвършено близо.
Наблюдаващите го елфи можеха да видят метаморфозата му. Виждаха как високата му, леко прегърбена фигура се свива и гърчи, а длъгнестите му крайници се изкривяват. Усещаха как нечестивостта пълзи по него, докато поглъща всичко. Можеха да усетят миризмата на гнило. Можеха да вкусят разрухата му. Той бе отрицание на всичко добро, на всичко човешко и дори Джърл Шанара, който бе наясно с това, което приятелят му се опитваше да направи, се отдръпна.
Лудостта зажужа из главата на Тей Трифънйъд, напълно избуяла и обсебваща. Той беше пропит от извратената черна магия на градината, от разрухата на онези, които я бяха осеяли с живота си и превърнали в свой дом. За миг Тей си помисли, че разбира тази магия, как тя е произлязла от неправилната употреба на Черния елфически камък, но мисълта за това разбиране бе заплаха и за последните следи от неговия здрав разум, за мъничкото ядро, което бе запазил, и той се насили да я отпъди.
Навлезе в градината, като събрат на създанията, които тя бе погълнала. Вървеше смело, защото нищо друго не би било подходящо. Влезе като един от тях, все още ангажиран със задълженията, които те бяха изоставили след метаморфозата си, все още обитаващ света, който те бяха напуснали. Промъкваше се между стройните дървета и провисналите лози, влизаше като змия в змийското леговище. Беше отровен, колкото и те, и нищо от онова, в което се бяха превърнали, не беше по-зло от това, в което той се бе преобразил. Навлезе в сенчестите дълбини на градината, привлечен от тях, прониквайки с лекота в бездушната им прегръдка.