Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
И внезапно отново се озова в тялото си, извиваше се и крещеше, бореше се да се освободи така буйно, че Джърл и елфите-преследвачи не можеха да го удържат. Тей си пое дъх, потрепери и накрая се свлече в ръцете им. Целият бе прогизнал от пот, дрехите му се бяха разкъсали при усилията да се отскубне от ръцете им. Пред него градината се вълнуваше от живот, цял смъртоносен океан, тресавище, от което никой не можеше да се измъкне.
И въпреки всичко той бе успял.
Очите му се притвориха и стесниха като цепки.
— По дяволите! — прошепна Тей, като се опитваше да се отърси от спомена за примката на здравите лози, пропълзели по него.
— Тей! — гласът на Джърл бе дрезгав от отчаяние. Едрият мъж го държеше, обвил с ръце тялото му. Трепереше силно. — Тей, чуваш ли ме?
Друидът се вкопчи в приятеля си и очите му изведнъж се отвориха. Каза си, че вече е добре. Вече беше в безопасност, невредим. Пое си дълбоко и бавно дъх. Беше се завърнал сред живите и от ужаса, вдъхнат му от черната магия на Камъка, беше разбрал онова, което трябваше да узнае.
Разказа на останалите какво бе научил. Повика всички да се съберат близо до него, защото нямаше причина да го държи в тайна от някой от тях, и им каза какво се бе случило. Не ги излъга, но премълча най-мрачното от истината, която бе открил. Опита се да не показва колко е изплашен, макар че страхът му отново се пробуди, щом започна да си припомня преживяното, и го заля като огромна, пълноводна река. Правеше усилие да удържа гласа си спокоен и да не се разпростира прекалено. Когато свърши, им каза, че трябва да помислят какво да предприемат.
Всички се отдалечиха, освен Врий. Локатът остана, без Тей да го е молил за това и когато другите не можеха вече да ги чуят, го хвана за ръката.
— Не каза нищо за онзи, който наблюдава. Не го назова, а би трябвало да знаеш кой е. — Тънките, слаби пръсти го стиснаха още повече. — Усещах, че чака теб, точно теб, сякаш си по-специален за него. Кажи ми какво представлява, Тей Трифънйъд.
Тръгнаха по спираловидното стълбище и седнаха един до друг в тишината на крепостните дълбини. Пред тях градината отново бе притихнала, отново беше само градина и нищо повече. Сякаш не се бе случило нищо.
Тей погледна към локата и после извърна очи.
— Ако ти кажа, трябва да си остане между нас. Никой не бива да узнае.
Врий Иридън кимна и прошепна:
— Господаря на Магията ли е?
Тей поклати глава.
— Това, което властва тук, е много по-старо. Онова, което живее в градината, преди е обитавало тази крепост. То е сбор от души, същества от вълшебното царство, предимно елфи, които преди много векове са били също като мен и теб. Но са пожелали мощта на Черния елфически камък. Пожелали са я и тяхната жажда е била така отчаяна, че не са могли да устоят. Използвали са Камъка, всички те, вероятно заедно, а може и поотделно, и са били унищожени. Не мога да кажа как, но историята им ми бе разкрита. Усетих ужаса и лудостта им. Трансформирани са, превъплътени са в тази градина, в едно колективно съзнание, в обща мощ, чиято магия крепи развалините на крепостта. Тя е концентрирана тук, където останалото от тях е пуснало корени под формата на тези дървета и лози.
— И те са били хора? — попита ужасен локатът.
— Някога. Но вече не. Изгубили са всичко човешко у себе си, когато са призовали силата на Черния елфически камък. — Тей се взря в него като обсебен. — Бремен ме предупреди за опасността. Каза ми, че каквото и да се случва, по каквато и да било причина, в никакъв случай да не използвам Черния камък. Сигурно е знаел какво ще ми струва, ако го направя.
Слабото лице на Врий Иридън се сведе и върху него легна сянка. Очите му мигаха бързо.
— Успях да почувствам, че нещо живее тук и те очаква — казах ти това. Но защо те чака? Дали търси някой от своя вид, същества, притежаващи мощ, които използват магия под някаква форма? Или пък се пази от тях? Какво го движи? Мен сигурно пропуска, защото магията ми не подлежи на определение и не е толкова силна. Тя е само интуиция и прозорливост и то няма нужда от нея. Но, по дяволите, мога да почувствам мрака, който се съдържа в него!
Той се обърна към Тей.
— Ти имаш друидска магия, а тя е далеч по-непреодолима. Няма съмнение, че това тук или се страхува, или ламти за нея.