Ричард Лъвското сърце [bg]

— Не съм ли длъжен да попреча на моята братовчедка да изпие отровата, като си позволя дори да оскверня съдината? Не видях никакво друго средство, за да я предпазя от отровата.

— Ти сам ме караш да изпия отрова, само защото я поднасят в златна чаша — възрази Едит.

— Не те принуждавам, Едит — обясни Ричард. — Но внимавай, не затваряй вратата, която ти сочи самото небе. Енгадийският пустинник, когото папата и висшите духовници смятат за пророк, е прочел волята на звездите: твоят брак ще ме помири с могъщия враг и твоят съпруг ще бъде християнин. По такъв начин мнозина се надяват, че бракът ти със султана ще го отведе по верния път и самият султан ще стори християни своите поданици. Ти трябва да пренесеш жертва, за да не попречиш на това велико щастие.

— Човек може да принася в жертва овни и козли, но не и честта и съвестта си — отговори Едит. — Уверявам те, позорът на една християнска девойка едва ли ще изведе сарацините от Палестина.

— Как така, нима смяташ за свой позор да станеш императрица? — възкликна кралят.

— Смятам за срам и позор гаврата с християнското тайнство. А брак с неверник, когото такова тайнство не може да обвърже, е гавра с религията. Няма ли да е безчестие за мен, християнската девойка, да застана начело на неговите робини?

— Добре, братовчедке, няма да споря с теб — промълви кралят след кратко мълчание. — И все пак мисля, че при твоето зависимо положение можеше да бъдеш и по-отстъпчива.

— Господарю! — отвърна Едит. — Вие получихте всичкото богатство, достойнство и владения на Плантагенетите. Не се сърдете, ако вашата бедна роднина е наследила единствено частица от гордостта на своя род.

— Кълна се в Бога, Едит, ти ме обезоръжи с този аргумент. Хайде да се целунем и да си останем приятели. Веднага ще изпратя твоя отговор на Саладин. И все пак, братовчедке, няма ли да е по-добре да отложим отговора до времето, когато ще можеш да видиш султана? Казват, че бил изключително красив.

— Ние не можем да се срещнем, господарю мой — възрази Едит.

— Кълна се в свети Джордж, ти непременно ще го видиш — каза кралят. — Саладин, както предполагам, ще ни предостави място за предстоящия двубой и лично ще присъства на него. Беренхария също много иска да присъства. Сигурен съм, че никоя от вас, нейните придворни дами и приятелки, не ще пожелае да остане тук, а ти най-вече, мила братовчедке. Ето, че стигнахме до шатрата. Сега трябва да се разделим, но да си останем все така добри приятели. Ти трябва да потвърдиш нашето приятелство не само като си подадеш ръката, но и с целувка, скъпа Едит. Като владетел имам право да целувам своите хубави поданички.

Той почтително и нежно я прегърна, след това се запъти към своята шатра, като си тананикаше строфите на Блонделовата песен, заседнали в паметта му.

Щом се върна, веднага написа писмо на Саладин и го предаде на нубиеца със заповед да тръгне на път още по съмване.