Вампирът (Истинските странствания на Джордж Гордън, шести лорд Байрон)

Той оставаше в обсега на погледа ми през цялото време. Дали не ме водеше нарочно? Все едно — един от нас трябваше да умре и не ме беше грижа кой именно. Стигнах хребета на огромен зъбер. Жертвата ми беше пред мен. Огледах се. Изведнъж на скалите не открих никого. Погледнах надолу към мъглата, която сякаш кипеше край глетчерите. После чух стъпки зад гърба си. Обърнах се. Там, с лице към мен стоеше Вакел паша.

Хвърлих се върху него. Той се спъна и започна да се плъзга, с изкривено от паника лице. Улови се за мен и ме затегли надолу. Изтърколихме се до ръба на пропастта — бездната под нас сякаш ни викаше. Усетих как пашата се топи и променя в ръцете ми, но продължих да го стискам, да удрям главата му в скалата, докато всичко наоколо стана в кръв и мозък. Съпротивата му започна да отслабва. Най-после той се отпусна неподвижен. Спрях — очите му бяха все така отворени. Погледът му изглеждаше мъртвешки. Постепенно лицето му се промени. Превърна се в Ахасвер, който ме гледаше. Не му обърнах внимание. Забих ножа в сърцето му, после пак и пак. Ритнах тялото му и то бавно се плъзна надолу в бездната. Тържествуващ, поех по ръба на скалата. Усещах жажда. Щях да се върна на пътя, да изчакам някой пътник и да го източа до капка. Пред мен, от пукнатина в скалата бликаше вода и като опашка на бял кон се вееше в пространството — блед кон, върху който язди Смъртта от Апокалипсиса. „Смърт.“ Прошепнах думата, за да чуя как звучи. „Смърт.“ Сякаш я чувах за първи път. Неочакван, странен, страшен, непознат звук. „Смърт!“ Планинските зъбери повториха моя вик. Обърнах се. Ахасвер ми се усмихваше. Лицето му бе гладко като преди. Той бавно коленичи.

„Вие сте достоен за император.“

Стоеше до водопада. „Пашата…“ промълвих аз, намръщих се и започнах да треперя. „Ти не си пашата. Той е мъртъв.“

Изражението му не се промени. „Какъвто и да е той… сега вие сте императорът.“ Усмихна се и ме приветства: „Vive l̀Empereurl!13“

Спомних си Ватерлоо. „През цялото това време“, казах бавно аз, „откакто напуснах Англия, ти ме преследваш, подиграваш ми се. Защо?“

Ахасвер вдигна рамене, после наведе глава в знак на съгласие. „Става ми скучно“, рече той. „Вечността минава много бавно.“

„Какво си ти? Не си вампир.“

Той иронично се разсмя. „Вампир ли? Не.“

„Тогава какво?“

Ахасвер се загледа в облаците, стелещи се като далечни морета. „На света има сили“, рече той най-после, „пълни с мощ и величие. Вие самият, милорд, сте доказателство за това. Във вас се събират двата полюса на живота и смъртта — онова, което хората неправилно разделят, у вас се събира в едно. Вие сте велик, милорд, ужасно велик, но има сили и същества, които са по-велики и от вас. Казвам ви го, за да ви предупредя и да ви помогна във вашите терзания.“

Той ме погали по лицето и ме целуна. „Ах, милорд“, продължи Ахасвер, „вашите очи са красиви, дълбоки и опасни като моите. Вие сте необикновен, наистина необикновен.“ Той ме хвана за ръката и ме поведе по ръба на скалата. „Понякога се явявам на хората, за да ги измъчвам с мисли за вечността, но на вампирите — никога. Кой би ме разбрал по-добре и кой би могъл да се ужаси повече? Вие сте различен. Чух слухове, че Повелителите на смъртта имали нов император. После името ви се разнесе по света. Лорд Байрон — лорд Байрон — сякаш беше в устата на всеки. Това ме заинтригува. Дойдох при вас, за да ви изпитам.“ Ахасвер замълча и се усмихна. „Милорд, имате моето обещание — ще бъдете император, какъвто вампирите никога не са имали. Затова ви предупреждавам. Ако съм се надсмивал над вашите надежди, правил съм го, за да ви напомня, че не можете да избягате от своята природа. Да си мислите всичко друго, значи да се измъчвате. Не се доверявайте на науката за смъртта, милорд. Вие сте същество, което тя не може да обясни. Наистина ли очаквате тъкмо науката да ви спаси от вашата жажда?“ Ахасвер се разсмя и посочи с ръка. „Колкото бездната може да изплюе своите тайни…“ После замълча. Под нас пропастта мълчеше както преди. Ахасвер отново се засмя. „Дълбоката истина няма образ, милорд. Онова, което знам, вие не можете да го знаете. Затова бъдете доволен от безсмъртието, което имате.“