Вампирът (Истинските странствания на Джордж Гордън, шести лорд Байрон)
- Автор: Холанд Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Верих
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вампирът (Истинските странствания на Джордж Гордън, шести лорд Байрон)». Краткое содержание книги:
„Вземи парите“, прошепнах му, „и се махай!“
Полидори вдигна глава. „Проклет да сте!“
„Върви!“
Полидори безмълвно коленичи. „Щях да имам невероятна сила“, промълви най-сетне той, „ако бях вампир.“
Настъпи тишина. Гледах със смесени чувства на жал и възмущение. Изведнъж той се разхленчи. Отблъснах го с крак. През прозорчето на килията влизаше лунен лъч. Ритнах го към светлината. Когато дръпнах ризата му, Полидори започна да скимти. Кръвта ми вече започваше да кипи. Стъпих върху гърдите на Полидори. Той безмълвно ме гледаше. Впих зъби в шията му, после с нож раздрах гърдите му. Пиех кръвта направо от раната и продължих да свличам плътта, докато се показа сърцето. То още биеше слабо, но ударите намаляваха и едва се забелязваха. Голотата му беше ужасяваща. Бях лежал по същия начин — лишен от достойнство, живот и човещина. Сърцето потрепваше като риба на сухо — накрая спря. Надвесих се над трупа и му дадох Дарбата.
Лорд Байрон мълчеше. Взираше се в нещо в мрака, което Ребека не можеше да види. После прокара пръсти през косата си.
— Дарбата ли? — попита Ребека. — Какво бе това?
— Нещо ужасно.
Ребека почака и попита:
— Не може ли да се опише?
— Докато не я получиш, не — отвърна лорд Байрон. Ребека не обърна внимание на думата „докато“.
— А Полидори — обади се тя, — оправи ли се? — Даде си сметка, че се изразява съвсем неподходящо. Гласът й замря.
Лорд Байрон си наля нова чаша вино.
— Той се събуди от смъртта, ако това имате предвид.
— Как? Искам да кажа… Лорд Байрон се усмихна.
— Как ли? Очите му се отвориха, пое дълбоко дъх и крайниците му се сбиха от конвулсия. После ме погледна. Отвори уста и произнесе някакви неясни звуци, като в същото време се усмихна. Може и да е казал нещо — не можах да чуя. Едната му ръка се опитваше да ме задържи, но гледката беше ужасна. Този труп, това ужасно чудовище, на което бях дал живот… Обърнах се и напуснах килията. Дадох на охраната пари. Те веднага придружиха Полидори до границата. Откриха ги, няколко дни по-късно, разкъсани и без капка кръв. Всичко се потули, разбира се.
— А Полидори?
— Какво?
— Срещнахте ли го отново?
Лорд Байрон се усмихна. Вгледа се в Ребека с горящи очи.
— Не се ли досещате? — попита той.
— За какво?
— Кой беше мъжът, който ви прати тук снощи? Онзи, който ви показа книжата? Мъжът на моста? — Байрон кимна. — Ами, да. Предстоеше ми да го срещна отново.
XII