Вампирът (Истинските странствания на Джордж Гордън, шести лорд Байрон)
- Автор: Холанд Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Верих
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вампирът (Истинските странствания на Джордж Гордън, шести лорд Байрон)». Краткое содержание книги:
В града се бяха събрали и други вампири. Лавлейс ми каза, че идвали, за да ми отдадат своята почит. Това не ми се стори странно. В края на краищата те ми дължаха уважение. Вампирите на Италия бяха дванайсет на брой. Изглеждаха смъртнобледи и красиви, а способностите им — големи, като на Лавлейс. Аз обаче бях по-велик от всички тях — усещах го много лесно, както никога преди. Дори Лавлейс изпитваше страхопочитание към мен. Разказах му с разни намеци, за срещата си с Ахасвер. Не беше чувал за подобно същество. Това ме зарадва. Преди той беше мой учител, а сега аз командвах и то съвсем инстинктивно. И Лавлейс, и всички други вампири се подчиниха на нареждането ми да не закачат Хобхаус. Намирахме си други жертви и банкетите ни почервеняваха от жива кръв.
Имахме навика преди тези угощения да ходим на опера. Отидох една вечер с Лавлейс и една вампирка, красива и жестока като нас самите — графиня Мариана Лукреция Ченчи. Тя слезе от каретата, оправи полите на розовата си рокля и подуши въздуха — зелените й очи се присвиха. После се обърна към мен. „Там има някой“, каза. „Следи ни.“ Поглади дългите си до лактите ръкавици, като котка, която се мие. „Ще го убия.“
Свих вежди. Аз също надушвах кръвта на нашия преследвач.
„По-късно“, каза Лавлейс и хвана Мариана за ръката. „Да побързаме, в противен случай ще пропуснем началото на операта.“
Мариана ме погледна. Аз кимнах. Заехме местата си в частната ложа. Тази вечер даваха Моцартовия „Дон Жуан“ — мъжът, прелъстил и изоставил хиляда жени. Щом започна представлението, очите ни блеснаха. Историята сякаш беше писана за нас. Лавлейс се обърна и ми се усмихна. „Скоро ще видиш, Байрон, как измамникът ще бъде спипан от жена си. Ако не знаеш, напуснал я, защото бил тласкан от неудържимото зло.“ Той отново се засмя.
„Сродна душа, прилича на мен“, отвърнах аз. Влезе жената — господарят избяга — остана слугата да оправя работата. Той започна да пее на съпругата, описвайки завоеванията на своя господар по цял свят. „В Германия двеста трийсет и една; във Франция — сто; в Турция — деветдесет и една.“ Познах веднага арията и се обърнах към Лавлейс. „Това е мелодията, която ти тананикаше“, казах аз, „когато вилнеехме из Константинопол и Гърция.“
Лавлейс кимна. „Ами да, сър, само че моят списък от жертви е много по-дълъг.“
Мариана се обърна към мен, отмятайки назад кичур от дългата си черна коса. „Dio14, ужасно ожаднявам от всичко това!“
В същия момент настана объркване. Вратата на нашата ложа се отвори. Погледнах назад. Един блед младеж се бе вторачил в мен. Беше Полидори. Той вдигна ръка и посочи към нас. „Вампири!“ извика. „Те са вампири, видях ги, имам доказателства!“
Публиката се обърна към нас, а Мариана се изправи. „Mi scusi15“, прошепна тя. В ложата влязоха войници. Тя започна да им шепне нещо. Войниците кимнаха и грубо хванаха Полидори за ръцете. Извлякоха го навън.
„Къде го водят?“ — попитах аз.
„В затвора.“
„За какво провинение?“
„Един от войниците ще се оплаче, че го е обидил.“ Мариана се усмихна. „Така става винаги, милорд.“
Кимнах. Операта продължи. Видях как демоните отнасят Дон Жуан в ада. „Покай се!“ — чуваше се глас отгоре. „Не!“ — отвръщаше той. „Покай се!“ „Не!“ Духът му ме възхити. Мариана и Лавлейс също изглеждаха покъртени.
Когато отново се озовахме на тъмната улица, очите им блестяха от жажда. „Идвате ли, Байрон?“ — попита Лавлейс.
Мариана поклати глава. Тя ми се усмихна и хвана Лавлейс под ръка. „Нашият повелител има друга работа тази вечер.“ Кимнах и поръчах карета.
Полидори ме чакаше. „Знаех, че ще дойдете,“ рече той, потръпвайки, когато влязох в килията. „За да ме убиете ли идвате?“
Усмихнах му се. „Политиката ми е да се опитвам да не убивам свои познати.“
„Вампир!“ изведнъж извика Полидори. „Вампир, вампир, вампир! Проклет, гаден вампир!“
Прозях се. „Да, благодаря, каза си думата.“
„Пиявица!“
Разсмях се, а Полидори потръпна и се притисна към стената на килията. „Какво ще правите с мен?“ попита той. „Наредено е да напуснеш Милано. Ще заминеш утре.“ Хвърлих му кесия с пари. „Ето, вземи и повече никога не се опитвай да ме следиш.“
Полидори се взираше в монетите и не вярваше на очите си. После неочаквано ги хвърли обратно. „Вие имате всичко, така ли?“ изкрещя той. „Богатство, талант, сила — дори и щедрост. Чудесно! Демонът с доброто сърце. Проклет да сте, Байрон, да се продъните в ада дано! Вие сте един лъжец и нищо повече. Презирам ви! Ако бях вампир, аз щях да съм повелителят!“
Той се свлече хлипайки в краката ми. Протегнах ръка към него, но той се дръпна. „Проклет да сте!“ изкрещя отново. После падна ничком и опря чело в коленете ми. Нежно погалих косата му.
14
Dio (ит.) — Господи! (бел.пр.)
15
Mi scusi (ит.) — Извинете ме (бел.пр.)