Островът от предишния ден

Капитанът не щял и да чуе доводите му и хубавата малка библиотека на отец Каспар се намерила на произвола на теченията. Ала това не стигало: макар отец Каспар да се мъчел всячески да убеждава, че чумата може да се пренася от кучетата и от мухите, но, доколкото му било известно, положително не от плъховете, целият екипаж се втурнал да треби мишки, стреляйки наляво и надясно с риск да си докара някоя пробойна в трюма. Накрая, тъй като и след един ден треската на отец Каспар продължавала, а бубонът му с нищо не показвал, че се кани да спада, капитанът взел решение: всички да се пренесат на Острова и там да чакат отецът или да умре, или да оздравее, а корабът да се прочисти от всякакво пакостно влияние или излияние.

Речено-сторено, всичко живо на борда се качило в лодката, натоварена с оръжия и сечива. И тъй като се предвиждало, че от смъртта на отец Каспар до времето, когато корабът щял да бъде прочистен, ще изминат поне два или три месеца, решили, че на сушата трябва да се построят колиби; и всичко на Дафна, което можело да влезе в употреба в една работилница, било извлечено на буксир към Острова.

Без да се смятат повечето от буренцата с ракия.

— Но недобро нещо сториха — отбелязваше Каспар с горчивина и с прискърбие заради наказанието, което небето им беше отредило, задето го бяха изоставили като осъдена душа.

Наистина още с пристигането си отишли веднага да убият някое и друго животно в леса, надвечер запалили големи огньове на плажа и се отдали на гуляй, продължил три дни и три нощи.

Вероятно огньовете привлекли вниманието на диваците. Макар Островът да бил необитаем, на този архипелаг живеели хора, черни като африканци, които, изглежда, били добри мореплаватели. Една сутрин отец Каспар видял да се задават десетина „пирагве“, които идвали кой знае откъде, иззад големия остров на запад, и се насочвали към залива. Били лодки, издълбани от един ствол, като тези на индианците от Новия свят, само че двойни: едната побирала екипажа, а другата се плъзгала по водата като шейна.

Отец Каспар отначало се уплашил, че ще се устремят към Дафна, но те като че ли искали да я избегнат и се отправили към дълбея, където били слезли моряците.

Опитал се да извика, за да предупреди хората на Острова, ала те спели пияни. Накратко, моряците видели изневиделица отпреде си туземците да изникват иззад дърветата.

Скочили на крака, диваците проявили на мига войнствени намерения, но никой не разбирал вече нищо, а още по-малко къде са оставили оръжията. Само капитанът излязъл напред и проснал един от нападателите с пистолетен изстрел. Чувайки гърмежа и виждайки другаря си да пада мъртъв, без никакъв удар да го е засегнал, туземците изразили със знаци покорство и един от тях се приближил до капитана, поднасяйки му огърлицата, която носел на шията си. Капитанът се поклонил, после очевидно затърсил някакъв предмет, който да даде в замяна, и се обърнал, за да поиска нещо от своите хора.