Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
След смъртта на Долфус Австрия все повече търсеше подкрепата на Мусолини. Най-напред заминават за Рим новият канцлер Шушниг и вицеканцлерът Щархемберг, а след него посещават Вечния град няколко дузини държавни дейци. Хитлер ругае Виена и Мусолини. И за да не си мисли дуче, че може да си прави каквото си ще, Хитлер предприе санкции, но само икономически. Третият райх не приемаше заплащане в лири и франкове, а само в марки, понеже на министъра на финансите му бе добре известно, че Мусолини не разполага с марки. Но въпреки това дуче се реши на ответни мерки — забрани на туристите от Германия да внасят в Италия немски марки и на италианските банки да изплащат германски чекове. Германците бяха принудени да прекарват отпуската си край студеното Балтийско море.
Канцлерът Енгелберг Долфус стана жертва на политическо убийство, което не оправда очакванията.
Хитлер трябваше да отстъпя. И след като научи за воен-ните мерки на Мусолини, след като посланиците на Франция и Англия подадоха в Министерството на външните работи остри ноти, в които техните правителства напомняха на Хитлер международните съглашения за независимостта на Австрия, той заповяда да се върне „Австрийският легион“, който, както се оказа, бе потеглил преждевременно към границата, за да окаже помощ „на подтиснатите австрийски нацисти“. Пропагандният комедиант Гьобелс трябваше да нареди в последния момент да унищожат набора на уводните статии, прославящи успешния виенски преврат.
Историята спря своя ход, но не задълго. Само за четири години.
Марсилия, четири часът и няколко минути
Югославският крайцер „Дубровник“ се появява на хоризонта точно в определеното време и с кралски флаг акостира в пристанището на Марсилия. На брега, изпълнен с любопитни посетители, военен оркестър свири тържествен марш. Към перилата на долната палуба приближават най-напред двама души в черни рединготи е цилиндри в ръце, а след тях — в официална униформа югославският крал Александър и неговият министър на външните работи. Моряците спускат мостика.
На палубата се качва френската делегация, водена от министъра на морските сили Пиетри. От името на президента на Френската република той приветствува краля на Югославия. Крал Александър слиза и поздравява своя приятел и съратник френския министър на външните работи Луи Барту.
Оркестърът свири тържествено, кралят поздравява почетната рота и се качва в колата. До него сяда министърът Барту, а на отсрещната, резервната седалка — генерал Георге. Шофьорът е свалил брезентовия гюрук — нека французите видят известния югославски крал, нека Александър има възможност да отговори на техните поздрави.
Колата с редкия гост е може би втората или третата в колоната. В следващата кола са югославският министър на външните работи Йевтич и френският министър на мор-ските сили Пиетри. В другите автомобили се качват оставалите лица от свитата на краля и посрещачите от френска страна. Около шестнадесет часа колоната потегля. Домакините се отправят с югославския крал към кметството, където е подготвено официално посрещане.
Не стигат до целта. Няколко минути след шестнадесет часа струпаните по тротоарите зрители стават свидетели на потресаваща трагедия.
Когато колата с държавния гост, въодушевено поздравяван от ентусиазираните граждани на Марсилия, стига на площада на борсата, отдалечен само няколкосто-тин метра от пристанището, между тълпата се промъква човек, който изтичва през платното направо към колата, скача на стъпалото, измъква пистолет и стреля няколко пъти.
В този момент обаче се чува още един изстрел, на който никой не обръща внимание. Но той идва някъде откъм тълпата и е предназначен за атентатора.
По-късно бе установено, че е стрелял Мио Крал, защото убийството на убиеца е влизало в плана на терористите.
Начело на колоната се движат няколко двойки моторизирани полицаи, а колата с краля се съпровожда от френски кавалеристи. Пръв се опомня полковник Пиоле, който измъква сабята си и поваля покушителя на земята.
Дълго след това се говорело, че сабята на полковника и гневът на хората, които са се нахвърлили върху убиеца, сложили край на тогавашната драма.
Всъщност атентаторът загива от куршума на Мио Крал. В този случай заговорниците, които подготвят покушението срещу крал Александър по образец на сараевския атентат, не разчитат на капсула с цианкалий, а решават един от тях да го убие. Мъртвият не ще проговори.