Незнайко на Луната

Те отидоха на гарата много преди тръгването на влака и влязоха във вагона. Кондукторът им провери билетите и каза, че и двете места са на горните легла.

— Чудесно! — каза Козлето на Незнайко. — На горните легла: никой няма да ни забележи, защото във влака може да пътува и някой от нашите акционери. Няма да бъде добре, ако ни познаят.

Незнайко и Козлето се качиха на леглата си, изтегнаха се удобно на тях и почнаха крадешком да наблюдават прииждащите пътници. Вагонът постепенно се пълнеше. Долу, точно под леглото, което заемаше Незнайко, се беше разположило някакво шишкаво дребосъче. То пъхна своя куфар под леглото, измъкна, от джоба си цял куп вестници и се залови да чете. Тук имаше и „Търговска пресметливост“, и „Давилонски хуморески“, и „Вестник за пълните“, и „Вестник за слабите“, и „Вестник за умните“, и „Вестник за глупавите“.

Да, да! Не се чудете! Точно така: „за глупавите“. Някои читатели могат да помислят, че не е разумно да се дава подобно название на вестник, защото кой ще го чете? Никой няма да иска да го смятат за глупак. Давилонските жители обаче не обръщаха внимание на такива дребни работи. Всеки, който купуваше „Вестника за глупавите“, казваше, че го купува не защото се мисли, за глупак, а защото му е интересно да види как пишат за глупавите. Тук му е мястото да кажем, че този вестник се списваше твърде разумно. Всичко написано в него беше ясно дори за глупците. Ето защо „Вестник за глупавите“ се разпродаваше в голям тираж, и то не само в град Давилон, но и в много други градове.

Лесно е да се досетим, че „Вестник за пълните“ се четеше не само от пълните, но и от тези, които мечтаеха по-скоро да напълнеят. „Вестник за слабите“ също така четяха не само слабите дребосъчета, но и тези, които искаха да се избавят от излишната си тлъстина. Собствениците на вестниците прекрасно разбираха, че самото название трябва да буди интерес у читателя, иначе никой няма да купува вестника им. След няколко минути Незнайко забеляза, че другото легло долу е заето от пътник, който беше пълна противоположност на първия. С други думи казано, той беше много слаб. Видът му беше такъв, сякаш преди известно време е бродил по някой мочур и още не е успял добре да изсъхне. Черните му панталони бяха омачкани и покрити с жълтокафяви, кални петна. Също такова, жълтокафяво петно имаше и върху неговата шапка цилиндър, като че ли някой го беше замерил отдалеч с буца кал. На гърба на черното му сако се виждаше голяма триъгълна дупка… Такива дупки обикновено се образуват, когато се случи да се закачиш за някой чеп или гвоздей, стърчащ в стената. Малко по-ниско, към кръста, се беше лепнал ръждивият плод на блатен бодил, наричан обикновено магарешки бодил. Подобен магарешки; бодил се беше закачил на лакътя му, а друг — отзад на панталоните му.