Жестоко и необичайно
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жестоко и необичайно». Краткое содержание книги:
Нийлс Вандър ми даде един много прост отговор на този въпрос, когато му се обадих по телефона след малко.
— Не е нещо необичайно да бъде изтрито досието на някой затворник след смъртта му — рече Вандър. — Всъщност единствената причина да не бъде изтрито досието на починал затворник е вероятната му връзка с някой нерешен случай. Но Уодел е прекарал в затвора девет-десет години и не си е струвало да се пазят пръстовите му отпечатъци.
— Тогава това, че досието му е изтрито на шестнайсети декември, е нещо обичайно и в реда на нещата — казах аз.
— Точно така. Но не е обичайно да бъде изтрито на девети декември, когато според Луси е бил променен личният му номер, защото тогава Уодел е бил още жив.
— Нийлс, ти какво мислиш за всичко това?
— Кей, когато промениш нечий личен номер, променяш неговата идентичност. Може и да открия отпечатъците му, но когато вкарам съответния му личен номер в ЦБД, ще намеря не неговото досие. Или няма да намеря никакво досие, или ще попадна на чуждо.
— Имаше информация за един отпечатък, оставен в къщата на Дженифър Дейтън — рекох аз. — Ти вкара съответния личен номер в ЦБД и установи, че отпечатъкът е на Рони Уодел. Все пак ние сега имаме основания да вярваме, че оригиналният личен номер е бил променен. Ние дори не знаем кой е оставил пръстов отпечатък на онзи стол в трапезарията й, нали така?
— Точно така. И става ясно, че някой е положил доста усилия, за да е сигурен, че няма да можем да докажем чий е пръстовият отпечатък. Аз не мога да докажа, че не е на Уодел. Не мога да докажа и че е негов.
Докато той говореше, в главата ми изведнъж изникнаха минали образи.
— За да докажа, че Уодел не е оставил този отпечатък върху стола на Дженифър Дейтън, трябва да разполагам със стар негов отпечатък, който да е сигурен, за който да знам, че не е бил подменен. Но просто не проумявам къде бих могъл да намеря такова нещо.
Представих си тъмна ламперия и паркет от твърдо дърво, и засъхнала кръв с цвят на гранат.
— В нейната къща — промълвих аз.
— В чия къща? — удивено ме попита Вандър.
— В къщата на Робин Найсмит — отговорих аз.
— Преди десет години, когато къщата на Робин Найсмит е била претърсена, полицията не е могла да пристигне с лазер или с „Лума-Лайт“. Тогава не е имало автоматизирана система за пръстови отпечатъци във Върджиния, нито компютъризирани средства да се прояви един частичен кървав пръстов отпечатък, оставен на някоя стена или някъде другаде. Макар че тази технология сега не можеше да се използва при отдавна приключени случаи, имаше и изключения. Аз смятах, че убийството на Робин Найсмит е едно от тях.
Ако можехме да напръскаме цялата й къща със съответните химикали, ние бихме успели буквално да възстановим сцената на престъплението. Кървави съсиреци, капки, капчици, пръски, петна лумват в яркочервено. Тя прониква в пукнатините, процежда се под тапицерията, и подовите дъски. С годините кръвта може да бъде измита и цветът й да избелее, но никога не изчезва напълно. Както следите от написаното, открити върху онзи лист, който намерихме на леглото на Дженифър Дейтън, така и кръвта, останала в помещенията, където Робин Найсмит е била нападната и убита, бе невидима за невъоръженото око. Без помощта на новата технология полицията не бе открила нито един кървав отпечатък по време на първоначалното разследване на престъплението. Може би Уодел бе оставил повече следи. Може би те все още бяха там.
Нийлс Вандър, Бентън Уесли и аз потеглихме на запад към Ричмъндския университет — великолепно съчетание от няколко сгради в георгиански стил, разположени около едно езеро между Три Чапт Роуд и Ривър Роуд. Този университет Робин Найсмит бе завършила с отличие преди много години и толкова й бе харесвало това място, че първият й дом се намираше на две преки от университета.
Малката тухлена къща е мансарда бе построена върху парцел от половин акър. Изобщо не се учудих, че би била идеална плячка за някой крадец. Дворът бе обрасъл с дървета, а трите гигантски магнолии зад къщата напълно я скриваха от слънцето. Дори съседите да са си били вкъщи, едва ли са забелязали или чули нещо. В онази сутрин, когато Робин Найсмит е била убита, съседите й са били на работа.
Поради обстоятелствата, накарали собствениците да продадат къщата преди десет години, цената й е била ниска за този квартал. Открихме, че университетът я е купил и че много от вещите вътре в нея са били запазени. Робин беше неомъжена, единствено дете и родителите й от Северна Върджиния не са искали да вземат мебелите й. Предполагах, че не биха понесли да живеят сред тях или дори само да ги гледат. Професор Сам Потър, ерген и преподавател по немски език, бе наел къщата от своя работодател веднага след закупуването й.