Жестоко и необичайно
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жестоко и необичайно». Краткое содержание книги:
Уесли ме погледна и ми се усмихна.
Вандър отвори един плик и извади две квадратни парчета филтърна хартия, които бяха изцапани със засъхнала и разредена кръв. Прибави разтвора А към разтвора В и каза на Уесли да изключи осветлението. Пръсна два пъти със спрея и синьо-бял неонов отблясък лумна върху масичката. Изчезна така бързо, както се бе появил.
— Ето, вземи — каза ми Вандър.
Усетих как ме докосна по ръката и взех спрея от него. Вандър натисна копчето на видеокамерата и се появи малка червена светлинка, после блесна бялото луминесцентно око на лампата за нощно виждане.
— Къде си? — обади се Вандър някъде отляво.
— Точно в средата на стаята съм. Кракът ми се опира в масичката за кафе — отвърнах аз, сякаш бяхме деца и играехме в тъмното.
— А аз стоя доста настрана — извика Уесли откъм трапезарията.
Бялата светлина на видеокамерата бавно се приближи към мен. Посегнах и докоснах рамото на Вандър.
— Готов ли си?
— Аз снимам. Просто започвай и не спирай, докато не ти кажа.
Започнах да пръскам, като непрекъснато натисках бутончето на спрея, обгърна ме мъгла, някакви изображения и геометрични фигури се появиха около краката ми. За миг ми се стори, че се нося в тъмнината над осветен град, който се намира някъде много далеч, там долу. Старата кръв, засъхнала в пукнатините на паркета, излъчваше синьо-бяло сияние. Аз пръсках ли, пръсках, вече бях загубила представа къде се намирам. Из цялата стая се появиха отпечатъци от стъпки. Блъснах се във фикуса и по саксията му се появиха бели ивици. Вдясно от мен на стената блеснаха размазани пръстови отпечатъци.
— Светлина — каза Вандър.
Уесли светна лампата над главите ни, а Вандър сложи трийсет и пет милиметровата си камера върху триногата, за да е неподвижна. Единствената светлина, достигнала до нея, бе от луминола, затова експонирането на филма щеше да отнеме много време. Взех нов пулверизатор с луминол и когато лампата отново изгасна, започнах пак да пръскам размазаните пръстови отпечатъци на стената, докато камерата ги запечатваше на лента. После се преместих по-нататък. Широки ивици се появиха върху ламперията и паркета, а шевовете на кожената тапицерия на канапето неоново светнаха, особено по ръбовете на възглавничките.
— Можеш ли да ги махнеш? — попита ме Вандър.
Една по една свалих възглавничките на пода и напръсках основата на канапето. Местата между възглавничките засияха. На задната облегалка се появиха още ивици и замазани петна, а на тавана светна съзвездие от ярки звездички. Тъкмо върху стария телевизор се появиха първите фалшиви следи — металната рамка около екрана блесна, а също и улейчетата около копчетата, докато наконечниците на кабела станаха синьо-бели като разредено мляко. По телевизора не открихме нищо особено, само няколко размазани петна, които може би бяха от кръв, но подът пред него, където бе открито тялото на Робин Найсмит, блесна ослепително. Кръвта бе проникнала надълбоко, виждаха се ръбовете на дървените плоскости и посоката на дървесните влакна. Виждаше се следата от влаченето на трупа — от центъра на най-силното сияние до телевизора, а наблизо имаше някакви странни кръгове, сякаш направени е помощта на кръгъл предмет с диаметър на баскетболна топка.
Не се ограничихме само с всекидневната. Разгледахме следите от стъпки. От време на време се налагаше да светваме лампите, да приготвяме още луминол, да преместваме разни струпани вещи, особено в лингвистичното сметище, което някога е било спалнята на Робин Найсмит, а сега там се бе настанил професорът. Подът бе затрупан с научни трудове, статии, изрезки от списания, студентски контролни работи и множество книги на немски, френски и италиански. Дрехи бяха пръснати наоколо, метнати на най-различни места така нехайно, сякаш някаква вихрушка бе съборила гардероба и оформила водовъртеж от дрехи в центъра на стаята. Вдигнахме, каквото можахме и го струпахме на купчини върху неоправеното легло. След това последвахме кървавата пътека, направена от Уодел.
Тя ме отведе в банята, а Вандър ме следваше по петите. По пода се виждаха следи от стъпка и размазани петна, същите кръгове, които бяхме открили и във всекидневната, сияеха отстрани до ваната. Започнах да пръскам стените от двете страни на тоалетната и изведнъж се появиха два големи отпечатъка от цяла длан. Видеокамерата се приближи. После Вандър развълнувано извика:
— Светнете лампата!
Тоалетната на Потър беше, меко казано, лошо поддържана, както и останалата част от къщата. Вандър завря носа си в стената, за да разгледа мястото, където се бяха появили отпечатъците.
— Виждаш ли ги?
— Ъ-м-м. Едва-едва. — Той присви очи и наклони глава наляво, после надясно. — Това е фантастично. Нали виждаш, по тапетите има тъмносини шарки, тъй че е невъоръжено око не може да се различи почти нищо. И има пластмасово или винилно покритие… С други думи хубава повърхност за запазване на отпечатъци.