Жестоко и необичайно
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жестоко и необичайно». Краткое содержание книги:
Докато вадехме оборудването на камерата, съдовете с химикалите и други неща от багажника, задната врата на къщата се отвори. Мъж с не особено привлекателен външен вид ни поздрави с едно вяло „добро утро“.
— Имате ли нужда от помощ? — попита Сам Потър и заслиза по стълбите, отмятайки назад дългата си черна коса. Пушеше цигара. Беше нисък и набит, бедрата му — широки като на жена.
— Ако искате, можете да пренесете тази кутия — каза Вандър.
Потър хвърли цигарата си на земята и не си направи труд да я угаси. Последвахме го по стълбите в малката кухня, пълна с авокадовозелени електродомакински уреди и десетки мръсни чинии. Преведе ни през трапезарията, където мръсното пране бе струпано на масата, а после влязохме във всекидневната в предната част на къщата. Оставих на масата каквото носех и се постарах да не покажа колко съм шокирана от това, че разпознавам конзолния телевизор, завесите, кафявото кожено канапе, паркетния под, сега протрит и придобил някакъв мътен цвят на кал. Навсякъде бяха пръснати книги и листове и Потър започна небрежно да ги събира.
— Както виждате, не обичам да домакинствам — рече той с подчертан немски акцент. — Засега ще струпам тези неща на масата в трапезарията. Готово — каза той, като се върна. — Искате ли да преместя и нещо друго? — Измъкна пакет „Кемъл“ от горното джобче на бялата си риза и извади рекламен кибрит от джоба на избелелите си джинси. Джобен часовник бе закачен на колана му с кожена каишка и аз забелязах някои неща, когато го повдигна, за да види колко е часът, а после запали цигара. Ръцете му трепереха, пръстите бяха подпухнали, а носът и бузите му бяха покрити с пукнати капилярчета. Не беше си направил труда да изпразни пепелниците, но бе събрал бутилките и чашите и бе изхвърлил сметта.
— Това е чудесно. Не е необходимо да местите каквото и да било — каза Уесли. — Ако ние преместим нещо, ще го върнем обратно.
— Значи химикалите, които употребявате, няма да повредят нищо и не са токсични?
— Не, няма опасност. Ще остане зърнеста утайка, все едно, че е изсъхнала малко солена вода — обясних му аз. — Ще се постараем да почистим.
— Всъщност аз не бих искал да остана тук, докато си вършите работата — заяви Потър и нервно дръпна от цигарата си. — Бихте ли ми казали приблизително колко време ще ви отнеме всичко това?
— Надяваме се, не повече от два часа — рече Уесли, който оглеждаше стаята и макар че лицето му изглеждаше съвсем безизразно, можех да си представя какво мисли.
Свалих палтото си и се чудех къде да го сложа, а в това време Вандър отвори една кутия.
— Ако свършите, преди да съм се върнал, моля ви, дръпнете вратата и проверете дали се е заключила. Нямам алармена система.
Потър мина обратно през кухнята, а когато запали мотора на колата си, имах чувството, че потегля дизелов автобус.
— Срамота е наистина — рече Вандър и извади две бутилки с химикали от една кутия. — Къщата е хубава. Но отвътре не изглежда по-добре от онези в предградията. Видяхте ли бърканите яйца в онази тенджерка в кухнята? Какво още искате да откриете тук? — Той клекна. — Не искам да смесвам тези неща, докато не сме готови.
— Според мен ще трябва да преместим доста работи оттук. У теб ли са снимките, Кей? — попита Уесли.
Извадих снимките на мъртвата Робин Найсмит.
— Нали забелязахте, че нашият приятел, професорът, използва нейните мебели — казах аз.
— Е, тогава ще ги оставим тук — рече Вандър, сякаш беше нещо естествено мебелите от местопрестъплението да са си на мястото дори след десет години. — Но килима ще трябва да махнем. Личи си, че този не е бил купен заедно е къщата.
— По какво? — попита Уесли и впери поглед в килима на червени и сини шарки под краката ни. Беше мръсен и усукан по краищата.
— Ако повдигнеш единия му край, ще видиш, че паркетът под него е точно толкова издраскан и измърсен, колкото на други места. Килимът е сложен наскоро. Освен това не е от кой знае какво качество. Не би издържал толкова дълго време.
Подредих няколко фотографии на пода, сложих ги така, че да можем да преценим какви размествания да направим. Подредихме отново старите мебели, които бяха останали. Доколкото бе възможно, започнахме да пресъздаваме сцената на убийството на Робин Найсмит.
— Добре, фикусът трябва да отиде ей там — казах аз в качеството си на режисьор. — Така, но избутай малко по-назад канапето, Нийлс. И още мъничко по-насам. Фикусът е бил може би на четири сантиметра от лявата странична облегалка на канапето. Малко по-близо. Точно така.