Жестоко и необичайно
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жестоко и необичайно». Краткое содержание книги:
— Не, не. Клоните трябва да се спускат над канапето.
— Фикусът сега е малко по-голям.
— Не мога да повярвам, че растението е живо. Не мога да си представя, че нещо би оцеляло в присъствието на професор Потър, освен може би някакви бактерии и гъбички.
— Ще махаме ли килима? — попита Уесли и свали сакото.
— Да. Тя е имала тясна изтривалка пред входната врата и малък ориенталски килим под масичката за кафе. В по-голямата си част подът е бил гол.
Той коленичи и започна да навива килима. Приближих се до телевизора и огледах видеото, което беше поставено върху него.
— Трябва да го преместим до стената срещу канапето и входната врата. Някой от вас, господа, да разбира от видео-системи и електроинсталации?
— Не — в един глас отговориха двамата.
— Тогава ще се справя сама. Ето.
Изключих контактите на телевизора и видеото. Самия телевизор много внимателно избутах по голия прашен под. Отново погледнах снимките, преместих го още мъничко, така че да е точно срещу входната врата. После огледах стените. Потър явно колекционираше произведения на изкуството и особено харесваше някакъв художник, чието име не успях да разчета, но ми се стори, че е френско. Това бяха скици с въглен, изобразяващи женското тяло с помощта на множество извити линии, розови петна и триъгълници. Свалих ги една по една и ги подпрях на стените в трапезарията. Стаята вече бе почти гола и всичко ме сърбеше от праха.
Уесли избърса чело е опакото на ръката си.
— Не сме ли почти готови? — попита той и погледна към мен.
— Готови сме. Но, разбира се, не всичко си е на мястото. Точно ей там е имало три издути кресла — посочих аз.
— Те са в спалните — обади се Вандър. — Да ги донеса ли?
— Може.
Той и Уесли домъкнаха креслата.
— Тя е имала една картина на стената ей там, а другата е била окачена вдясно от вратата, която води към трапезарията — отбелязах аз. — Натюрморт и английски пейзаж. Значи Потър не е могъл да понесе нейните картини, но, както изглежда, всичко останало му е допаднало.
— Трябва да обиколим къщата и да спуснем всички щори и пердета — рече Вандър. — Ако продължава да прониква светлина, откъснете парчета от тази хартия — посочи ни едно руло от плътна кафява хартия, поставено на пода — и ги залепете на прозорците.
През следващите петнайсет минути къщата се изпълни със звуци от стъпки, тракане на щори, щракане на ножици. От време на време някой от нас шумно ругаеше, защото бе отрязал прекалено малко парче от кафявата хартия или защото тиксото се залепваше от само себе си. Аз останах във всекидневната и облепих с хартия стъклото на входната врата и двата прозореца, гледащи към улицата. Когато привършихме работата си и угасихме светлината, в къщата стана тъмно като в рог. Не можех да видя дори ръката си, колкото и да я приближавах до лицето си.
— Идеално — каза Вандър, когато отново включихме лампата над главите си.
Той си сложи ръкавици и подреди на масата шишенца с дестилирана вода, химикали и два спрея.
— Ето как ще работим — започна той. — Доктор Скарпета, вие ще пръскате със спрея, докато аз снимам, и ако някъде се получи реакция, продължавайте да пръскате, докато не ви кажа да се преместите.
— А аз какво ще правя? — попита Уесли.
— Стой настрана.
— Какво е това? — попита той, когато Вандър отпуши две шишенца със сухи химикали.
— Всъщност не ти трябва да знаеш — отговорих аз.
— Вече съм голямо момче. Можете да ми кажете.
— Реагентът представлява смес от натриев перборат, дестилирана вода, триаминофталхидразид и натриев карбонат — рекох аз и извадих пакетче с пластмасови ръкавици от чантата си.
— И сте сигурни, че това нещо ще реагира на толкова стари следи от кръв? — попита Уесли.
— Всъщност старите и разложени остатъци от кръв реагират по-добре на луминола от пресните кървави петна, защото колкото повече е оксидирана кръвта, толкова по-добре. С времето кръвта все по-силно се оксидира.
— Дали това дърво тук е третирано със соли, как мислите? — попита Вандър, като се оглеждаше наоколо.
— Сигурно не — обясних на Уесли. — Когато работим с луминол, най-голям проблем са фалшивите резултати. Понякога се получават реакции, например медта и никелът реагират с луминола, а също така и медните соли от третираното със соли дърво.
— Луминолът харесва и ръждата, избелващите вещества, йода и формалина — добави Вандър. — Плюс прекисните съединения, съдържащи се в бананите, пъпешите, цитрусовите плодове и в някои зеленчуци. А също така и в хряна.