Жестоко и необичайно
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жестоко и необичайно». Краткое содержание книги:
— Господи! — възкликна Уесли, който бе застанал на вратата на банята. — Проклетата тоалетна май не е почиствана, откакто се е нанесъл тук. По дяволите, даже не е пуснал водата.
— Дори от време на време да е забърсвал стените, не може да е премахнал всички следи от кръв — рекох аз на Вандър. — Например по неравната повърхност на този линолеум сигурно е останала някаква утайка и луминолът ще я извади на бял свят.
— Да не искате да кажете, че ако дойдем да напръскаме това място след десет години, все още ще има следи от кръв? — удивено попита Уесли.
— Единственият начин да премахнеш по-голямата част от кръвта е да пребоядисаш всичко, да смениш тапетите, да подновиш паркета, да изхвърлиш мебелите — отвърна Вандър. — А ако искаш да се освободиш от всяка следа, ще трябва да събориш къщата и да я построиш отново.
Уесли погледна часовника си.
— Вече изминаха три часа и половина, откакто сме тук.
— Ето какво предлагам — рекох аз. — Бентън, ние с теб ще се заемем да възстановим обичайния хаос тук и ще оставим Нийлс да свърши своята работа.
— Чудесно. Ще донеса тук „Лума-Лайт“ и дано да успея да проявя дребните детайли по ръбовете, стискайте ми палци.
Ние се върнахме във всекидневната. Вандър пренесе обратно в банята портативната „Лума-Лайт“ и камерата, докато ние с Уесли зашеметено огледахме канапето, стария телевизор и прашния протрит под. Лампите светеха и наоколо не се виждаше и следа от ужаса, който бяхме зърнали в тъмното. В този слънчев зимен следобед ние се бяхме върнали назад във времето и бяхме наблюдавали стореното от Рони Джо Уодел.
Уесли стоеше неподвижно до облепения с хартия прозорец.
— Тук се страхувам да седна или да се облегна на каквото и да било. Господи, цялата къща е изплескана с кръв!
Огледах се наоколо и си представих избледняващите сияния в мрака, погледът ми обходи канапето, пода и се спря на телевизора. Възглавничките на канапето все още лежаха на пода, където ги бях оставила, и аз клекнах, за да ги огледам отблизо. Проникналата в шевовете им кръв сега не се виждаше, бяха изчезнали и ивиците и петната от облегалката. Но внимателният оглед ми разкри нещо, което беше важно, макар че не ме изненада. От едната страна на възглавничката, която опираше в облегалката, открих разрез — дълъг най-много около сантиметър.
— Бентън, Уодел случайно да е бил левак? — попитах аз.
— Май така беше.
— Смятаха, че е била прободена и пребита на пода до телевизора, защото там имаше толкова много кръв, но не е било така — казах аз. — Той я е убил на канапето. Струва ми се, че трябва да изляза за малко. Ако това място не приличаше на клоака, щях да се изкуша да си взема от цигарите на професора.
— Ти беше непушачка прекалено дълго време — рече Уесли. — Една цигара „Кемъл“ без филтър ще ти помогне да се съвземеш. Иди да подишаш малко чист въздух. Аз ще се заема с чистенето.
Излязох от къщата, но чувах как той смъква хартията от прозорците.
Бентън Уесли, Луси и аз прекарахме най-невероятната новогодишна нощ в живота си. Не бих си позволила да кажа, че и Нийлс Вандър е прекарал по такъв странен начин празника. В седем вечерта говорих с него и той все още беше в лабораторията си, но това е сравнително нормално за човек, който би изгубил здравия си разум, ако пръстовите отпечатъци от двете места се окажеха еднакви. Вандър беше направил видео копия на заснетото в къщата и ми ги беше изпратил късно същия следобед. Ние двамата с Уесли прекарахме по-голямата част от вечерта, като седяхме пред телевизора, водехме си бележки и правехме скици, докато бавно преглеждахме заснетия материал. Междувременно Луси се бе заела да приготви вечерята и от време на време влизаше във всекидневната, за да погледне какво става. Луминесцентните образи на тъмния екран никак не я разстроиха. Непосветеният не би разбрал от пръв поглед какво означава всичко това.
До осем и половина ние е Уесли изгледахме всичко и приключихме с воденето на бележките. Вярвахме, че сме успели да начертаем пътя на убиеца на Робин Найсмит от момента на влизането му в къщата до излизането му през кухненската врата. За първи път ми се случваше да работя за възстановяването на сцената на престъпление, разкрито преди години. Но сценарият на това престъпление се оказа много важен. Ние поне бяхме доволни, че онова, което Уесли ми беше казал в „Хумстед“, се оказа вярно. Образът на Рони Джо Уодел не се получаваше, не съвпадаше с образа на чудовището, което търсехме.