Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— По-добре ли се целуват от доктор Гарсия?
— Не мисля, че доктор Гарсия ми показа най-добрата си целувка. Според мен той бе изненадан и смутен от присъствието на една червенокоса сестра, чието име няма да спомена. Но тези двамата бяха пийнали по няколко, задръжките им бяха отпаднали и всеки от тях се стараеше да се представи по-добре от другия. Уууф! Уини, не преувеличавам, ако Джейк не беше там, щяха да ме тръшнат на килима и да си вземат своето.
— А ти… нямаше ли да се съпротивляваш? — („Ще отговориш ли искрено, малка мръснице?“) „Кой ме научи да бъда мръсница? Някакви причини да не й казвам, Юнис?“ („Никакви. Освен ако тя не храни определени желания към теб.“) „Ами, просто си убива времето, докато й дойде приятелят.“ („Не казвай, че не съм те предупреждавала.“)
— Уини, ако бях истинска дама, щях да се вцепеня от ужас. Но няма да те лъжа. Все още не зная какво е да си жена, уповавам се само на инстинктите си. Честно казано, ако някой от тези двама сладки господа ме беше побутнал лекичко, щях да се озова на килима с вирнати крака и отворени очи. Да ме е страх? Бях готова да приема цял полк.
— Веднъж и на мен ми се случи — призна замислено Уини.
— Цял полк?!
— Не. Да ми се изредят.
— Какво пък, хайде да изтърсим трохите от чаршафите, да намалим осветлението, да се сгушим под завивките и ще разкажеш всичко подробно на кака. Лошо ли се държаха с теб?
— Не бих казала. О, мила, ето че пак се изчервявам. Изключи всички светлини освен тези на пода.
— Така по-добре ли е?
— Да.
— Сега кажи на мама.
— Ами… беше в нощта, след като завърших училище. Не бях девствена — съмнявам се да е имало девственица в нашия клас. Но ето как стана. Няколко стажанти устроиха купон в наша чест. Беше много забавно и дори вече очаквах един от тях да ме покани да се усамотим. На стажантите само едно им е на ума и когато някое момиче излиза с тях, трябва да знае, че играта скоро ще загрубее. Бяха накупили шампанско, но нямаше никаква храна. Джоан, преди това не бях пила шампанско.
— Аха! Мога да се досетя за края.
— Вече разбираш. Шампанското влиза доста лесно. А аз попрекалих с него. След това се озовах в едно легло и нещата вече вървяха. Не бях изненадана, дори се опитах да съдействам. Но всичко ми беше като в мъгла. По някое време открих, че той не е чернокос, а рижав като мен. Бях сигурна, че когато си лягах, беше с един чернокоско с мустаци. Следващия път, когато изплувах от мъглата, открих, че е плешив, и чак тогава осъзнах, че става нещо странно. Джоан, на купона имаше седем стажанти. Мисля, че всички ми се изредиха до сутринта. Не зная колко пъти. Разбрах, че нещата излизат от контрол, едва когато плешивият смени рижавия. Но не се опитах да го спра. А и… не исках да ги спирам. Как мислиш, дали не съм нимфоманка?
— Нямам представа, мила, но така се чувствах и аз днес следобед. Исках най-сетне да се случи, макар да не знаех какво точно ще усетя. Продължавай.
— Както и да е, по някое време станах и отидох в банята. В огледалото видях, че съм съвсем гола, а не помнех да съм се събличала. Не че имаше някакво значение. Върнах се в леглото и се почувствах странно самотна, след като купонът беше приключил. Само че не беше. Появи се някакъв мъж. Едва успях да го фокусирам и казах: „О, Тед! Идвай тук!“ Той легна върху мен и започна да ме люби, беше направо страхотно. Събудих се на следващия ден по обед с убийствен махмурлук. С мъка успях да седна, дрехите ми бяха прилежно сгънати на стола, а до леглото имаше поднос с термос кафе, някакви сладки и чаша, под която бе пъхната бележка. На нея пишеше: „Изпий това, преди да хапнеш. Имаш нужда от него. Демби“. Демби викаха на онзи пълничкия стажант, който бе почти плешив.
— Истински джентълмен. Освен че си пада по групови изнасилвания.
— Демби винаги е бил много мил с мен. Но ако някой ми бе казал, че ще се озова с него в леглото, щях да му се изсмея в лицето.
— Но ето, че си се озовала.
— О, да. Наистина ми стана приятно, че се е погрижил за мен, а и лекът срещу махмурлука се оказа неочаквано ефикасен. Почти ме изправи на крака. Не беше достатъчно, за да ида на дежурство, но ми стигаше да се облека и да се прибера в моята стая.
— Добре ли беше? Искам да кажа, имаше ли някакви последици?
— Абсолютно никакви. По това време вече носех имплант против забременяване. Хубавото, когато си лягаш със стажанти, е, че шансът да те заразят с нещо е много малък. Никакви проблеми. Вярно, историята се разчу, но аз не бях единствената абсолвентка, която бе легнала с мъж през тази нощ, нито това бе единственият купон. Никой не ми се подиграваше за случилото се. Но по същество това си беше групово изнасилване, а аз не направих нищо, за да го прекратя. — Тя се замисли, после добави: — Има едно нещо, което не ми дава мира. Че мога да го направя пак някой ден. Зная, че ще го направя. Затова избягвам да пия. Инак едва ли ще се сдържа.