Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
Сепна ме пристигането на един голям, много красив фургон, теглен от расови коне, яхнати от няколко мъже с много представителна външност, отстрани на колата вместо име на търговец беше изписан фамилен герб, толкова дребен, че не можех да го разчета от мястото си. Фургонът спря пред къщата ми и един от мъжете незабавно отвори вратата. Спътниците му — преброих общо седем души — се заловиха бързо и дисциплинирано да вадят от фургона и да пренасят в къщата най-различни кошници, тарги и сандъци, каквито се употребяват за пренасяне на чинии, покривки и кърпи за маса. Разтвориха широко прозорците на столовата, уж да я проветряват, и видях, че неколцина от тия, които бяха вътре, подреждаха масата за ядене. Ясно е, заключих, че наемателят ми ще се връща, и при все че държах твърдо на решението си да не допусна никакво посегателство върху правата ми, броят и дисциплинираността на неговите слуги и спокойното разточителство, което изглежда цареше в квартирата му, ми направиха добро впечатление. Все още бях заета с тези мисли, когато за мое крайно учудване прозорците и капаците на столовата отново се затвориха, хората започнаха да излизат отвътре и да се настаняват пак на фургона, последният затвори вратата подире си, фургонът потегли и къщата отново опустя, обърнала към площада като сляпа затворените си прозорци, сякаш цялата тази работа беше мираж.
Не беше обаче мираж, защото когато се привдигнах и по този начин очите ми дойдоха почти наравно с полукръглото прозорче над вратата, видях, че макар да имаше още няколко часа до смрачаване, лампите в преддверието бяха запалени и оставени да горят. Ясно е значи, че се очакват гости, и то след като се мръкне. За кого ли, запитах се с възмущение, се правят тези тайни приготовления? Макар и не особено скромна, аз съм жена със строги нравствени принципи; ако къщата ми, в която ме бе довел моят съпруг, ще стане petite maison (Лудница (фр.) — Б. пр.) щях волю-неволю да се видя принудена да подам жалба; решила да дойда пак в очакване на най-лошото, забързах към хотела да вечерям.
Към десет бях на поста си. Нощта беше ясна и тиха; луната светеше толкова силно, че даже лампите бледнееха сред нея, а сянката под кестена имаше мастиленочер цвят. Притаих се тук до ниския парапет, гърбом към перилата, с лице към осветената от луната фасада на старата ми къща и се унесох в нежни спомени за миналото. Времето летеше, всички градски часовници удариха единайсет, скоро след това видях, че се приближава някакъв джентълмен с величествена осанка и приятна външност. Вървешком той пушеше, под светлото му разкопчано пардесю се виждаше вечерно облекло, държеше се със сериозно изящество, което веднага привлече вниманието ми. Пред вратата на къщата извади от джоба си секретен ключ, влезе тихо и изчезна в осветеното преддверие.
Едва се загуби от очите ми и забелязах, че от противоположната страна на площада се приближава бързо друг, много по-млад човек. Като се има предвид годишното време и меката топла нощ, беше някак прекалено загърнат и пътьом, макар и да бързаше, непрекъснато поглеждаше плахо назад. Когато стигна вратата, той се спря и сложи единия си крак на стъпалото като че се готвеше да влезе, после, изведнъж променил намерението си, се обърна и забърза обратно, поспря се за втори път, сякаш в мъчително колебание, най-после с енергично движение се обърна кръгом, върна се право към вратата и похлопа с чукалото. Първият, който бе дошъл тук, почти незабавно го пусна.
Сега любопитството ми беше силно възбудено. Свих се колкото можех под най-гъстата сянка и зачаках какво ще се случи по-нататък. Не стана нужда да чакам дълго. От същата страна на площада се показа втори млад човек, който вървеше бавно и тихо и като първия беше загърнат до носа. Пред къщата се спря, хвърли бърз и всеобхватен поглед наоколо и като видя пустия площад, осветен от луната и лампите, нададе ухо през перилата и изглежда се ослуша какво става в къщата. От столовата се чу гръм на запушалка от шампанско, а след това — плътен мъжествен смях. Подслушвачът се престраши, извади ключ, отвори вратичката пред сутерена и влезе, после я затвори безшумно подире си и заслиза по стълбата. Точно когато главата му се изравни с тротоара, той се полуизвърна и отново огледа подозрително площада. Шалът около врата му се бе смъкнал, луната го огря целия и аз се сепнах като забелязах колко бледо и развълнувано беше лицето му.