Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
Не можех да бездействувам повече. Убедена, че се готви нещо страшно, прекосих уличното платно и се приближих до парапета на сутерена. Долу нямаше никого, значи човекът трябва да е влязъл в къщата — с каква цел просто ме беше страх да си помисля. Никога в живота не ми е липсвал кураж, и сега, като видях, че вратичката на сутерена е само притворена, бутнах я лекичко, тя се отвори и заслизах по стълбата. И вратата на кухнята като портичката на сутерена беше също затворена, но не заключена. Изведнъж ми проблясна мисълта, че по тоя начин престъпникът подготвя бягството си, а тази мисъл, която потвърждаваше най-лошите ми подозрения, ми вдъхна още по-голяма решителност. Влязох в къщата и тъй като сега вече не ме беше страх за живота ми, затворих и заключих вратата.
От столовата над мен се чуваше глас с приятен тембър, увлечен в непринуден разговор. В приземния етаж цареше не само дълбока тишина, но и мракът като че ли притискаше очите ми. Постоях тук известно време, навряла се сама в най-голямата опасност и неспособна нито да помогна с нещо, нито да се намеся. Не отричам, че бе започнал да ме обзема страх, когато изведнъж по пода на коридора забелязах някаква мъждукаща светлина, сякаш наблизо нещо гореше безшумно. С безкрайна предпазливост се насочих опипом натам и щом най-после стигнах ъгъла на коридора видях вратата на кухненския килер леко открехната, а през пролуката падаше тясна ивица светлина. Примъкнах се още по-наблизо и залепих око на отвора. Човекът вътре седеше на стол и, доколкото можех да видя, слушаше с много напрегнато внимание. На масата пред себе си бе сложил часовник, два стоманени револвера и фенер с увеличително стъкло. За секунда през главата ми преминаха много противоречиви догадки и кроежи, а в следващата секунда затръшнах вратата и заключих злодея. Изненадана от собствената си решителност стоях задъхана, облегната на стената. От кухненското килерче не се чуваше нито звук, човекът, който и да беше той, се бе примирил без съпротива с участта си, а аз, доволна от направеното, стоях смразена от ужас и очаквах най-лошото. Заклех се да не го карам да чака дълго, и за да свърша по-добре работата си, обърнах се и се заизкачвах по стълбата.
Както се промъквах опипом към първия етаж, изведнъж, тъй като съм човек със силно чувство за хумор, положението ми се видя много смешно, Тук съм аз, собственичката на къщата, вмъкнала се като крадец в нея, а там, в столовата — двама джентълмени, които не познавам, са седнали спокойно да вечерят и само благодарение на бързината си ги бях спасила от неприятна и дори опасна изненада. Чудо ще бъде, ако не съумея да извлека нещо забавно от толкова необикновено положение.
Зад столовата имаше малко помещение, предназначено за библиотека. Запромъквах се предпазливо към него и ще видите как съдбата изпълни точно желанието ми. Времето беше, както казах, мрачно; за да се проветрява столовата и същевременно къщата да запази откъм фасадата необитаемия си вид, прозорецът на библиотеката бе широко отворен, а вратата между двете помещения оставена открехната. Към тази пролука именно прилепих око.
Дълги восъчни свещи в сребърни свещници хвърляха бледата си светлина върху масата с покривка от дамаска и остатъците от рядко апетитни студени блюда. Двамата джентълмени бяха привършили вечерята си и сега се занимаваха с пурите и ликьора, докато на сребърен спиртник се вареше кафе по ориенталски с най-примамлив аромат. По-възрастният от двамата, този, който бе пристигнал пръв, седеше срещу мен; другият се бе разположил от лявата му страна. И двамата, като човека в кухненския килер, явно се ослушваха напрегнато и на лицето на втория като че ли забелязах следи от страх. Колкото и да е чудно обаче, когато заговориха, ролите се смениха.
— Уверявам ви — каза по-възрастният джентълмен, — не само чух затръшване на врата, но и много предпазливи стъпки.
— Ваше височество сигурно се лъже — отговори другият. — Аз съм надарен с много остър слух и мога да се закълна, че дори мишка не е прошумоляла — Обаче бледото му и свъсено лице беше в пълно противоречие с думите му.
Негово височество (в чието лице, разбира се, лесно познах принц Флоризел) изгледа сътрапезника си само за частица от секундата и макар че нищо не наруши непринудената му и спокойна поза, забелязах, че съвсем няма вид на човек, който ще се остави да го излъжат.