Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
— Отде са тези неща? — запита полицаят, насочвайки фенера си право в лицето на моя кавалер.
— Ами от тази къща, разбира се — отговори младият джентълмен, като побърза да метне на рамо единия от сандъците.
Полицаят подсвирна и се извърна да погледне тъмните прозорци, после направи крачка към вратата, сякаш с намерение да почука, което положително щеше да ни провали, но като видя, че вече бързаме по улицата под двойния си товар, реши — за добро или за зло, не зная — да тръгне подире ни.
— За бога — прошепна спътникът ми, — кажете накъде да караме.
— Където и да е — отговорих разтревожена. — И аз не зная. Където пожелаете.
И стана така, че когато натоварихме сандъците и аз вече се качвах на файтона, моят спасител назова ясно и високо адреса на къщата, в която сега седим с вас. Видях, че полицаят се стъписа. Той не бе очаквал да чуе името на този квартал, толкова уединен, толкова аристократичен. Все пак си записа номера на файтона и няколко секунди говори с решителен вид нещо на ухото на файтонджията.
— Какво ли може да му е казал? — изпъшках, щом колата потегли.
— Не е трудно да си представя — отвърна закрилникът ми — и уверявам ви, сега непременно трябва да ви заведа на посочения адрес, защото опитаме ли се да го променим, файтонджията ще ни закара право в някой полицейски участък. Позволете ми да ви похваля за здравите нерви — добави той. — Мисля, че никога друг път в живота си не съм преживявал такъв страх.
Но моите нерви, за които си бе съставил толкова погрешно мнение, бяха така разстроени, че дори не можех да говоря, затова оттук нататък пътувахме в пълно мълчание. Когато спряхме на посочения адрес, младият джентълмен слезе, отвори вратата със секретен ключ, като тоя на квартирата ми, заповяда на файтонджията да пренесе сандъците в антрето и го освободи с щедро възнаграждение. После ме въведе в тази столова, която изглеждаше почти такава, каквато я виждате сега, но по някои белези личеше, че тук живее ерген, и побърза да налее чаша вино, което настоя да изпия. Когато гласът ми се възвърна, попитах:
— За бога, къде съм?
Той ми каза, че се намирам в къщата му, където съм добре дошла, но трябва най-напред да си почина и да дойда на себе си. Докато говореше, ми предложи втора чаша вино, от която наистина изпитвах голяма нужда, защото нямах сили и чувствувах, че ще получа истеричен припадък. После седна до огнището, запали отново пура и известно време ме наблюдава с мълчаливо любопитство.
— А сега — проговори той, — след като се посъвзехте, ще бъдете ли така добра да ми кажете в какво престъпление станах съучастник? Убийца ли сте, контрабандистка, крадла или просто безобидна домошарка, която бяга от квартирата си, за да не плаща наем?
И без това възмутена, че бе запалил пура без мое позволение, защото помнех как при първата ни среща бе захвърлил другата, сега, при тези недвусмислени обиди, реших веднага да си възвърна уважението му. Към преценката на хората винаги съм се отнасяла с презрение, но в случая бях започнала вече да ценя доброто мнение на моя домакин. Подемайки с патетичен тон, но възвръщайки бързо присъщата си живост и духовитост, разказах накратко за произхода си, бягството и последвалите нещастия. Той ме изслуша докрай мълчаливо, пушейки със сериозен вид.
— Мис Феншо — каза, когато свърших, — вие сте много весело и очарователно създание и не виждам друг изход, освен утре сутринта да отида да задоволя претенциите на вашата хазайка.
— Колко погрешно тълкувате моето доверие! — бе отговорът ми. — Ако изобщо ме ценяхте, щяхте да разберете, че не мога да приема пари от вас.
— Хазайката ви сигурно няма да се окаже толкова придирчива — отвърна той, — но аз не губя надежда да надвия дори вашата упорита гордост. А сега искам да чуете нещо за мен и да бъдете снизходителна в преценката си. Казвам се Хенри Лъксмор, втори син на лорд Саутуърк. Имам на разположение девет хиляди годишно, къщата, в която се намирате сега, и седем други в най-хубавите квартали на града. Мисля, че външността ми не е отблъскваща, а що се отнася до моя характер, видяхте ме в критични обстоятелства. За мен вие сте просто най-чудното същество, излишно е да ви казвам — защото много добре го знаете, — че сте пленително красива, и не мога да добавя нищо друго, освен че вече съм влюбен до уши във вас, колкото и глупаво да ви се вижда.