Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
— Добре — рече той, — да оставим този въпрос. А сега, сър, след като съвсем открито ви обясних чувствата, от които се ръководя, позволете ми да ви помоля да вземете пример от моята откровеност, както обещахте.
— Изслушах ви с голям интерес — отговори другият.
— С рядко търпение — вметна принцът учтиво.
— Да, ваше височество, и с неочаквано съчувствие — отвърна младият. — Не зная как да ви опиша промяната, която стана у мен. Изглежда че притежавате обаяние, на което дори враговете ви не могат да устоят. — Той погледна часовника над камината и видимо пребледня. — Толкова късно! — извика той. — Ваше височество… бог ми е свидетел, че сега ви говоря искрено — преди да е станало много късно, напуснете тази къща!
Принцът пак изгледа своя събеседник, а после бавно изтърси пепелта от пурата си.
— Много странни думи! — рече той. — A propos de bottes (Казано между другото (фр.) — Б. пр.) аз никога не довършвам пура — щом пепелта й падне, очарованието се губи, ароматът изчезва и остава само мъртъв тютюн — и имам навика да хвърлям тази шушулка и да си избирам друга — И както рече, така и стори.
— Не се отнасяйте лекомислено към моята молба — подзе отново младият с глас, който трепереше от вълнение. — Тя е отправена с цената на честта ми и с риск за живота ми. Вървете… махнете се веднага? Не губете нито миг и ако имате милост към един млад човек, наистина жестоко измамен, но нелишен от добри чувства, когато излизате, не поглеждайте назад.
— Сър — отвърна принцът, — аз дойдох тук след като повярвах на честната ви дума и също ви давам честна дума, че ще продължавам да се уповавам на нея. Кафето е готово, прощавайте, но ще трябва пак да ви създам труд. И с вежлив жест очевидно подкани сътрапезника си да налее кафето.
Нещастният младеж стана от мястото си.
— Умолявам ви — провикна се той, — в името на всички свети чувства, от милост към мен, ако не от съжаление към себе си, вървете си, докато не е станало късно.
— Сър — отговори принцът, — аз не се поддавам лесно на страх, ако имам някакъв недостатък, който трябва да си призная, това е склонността към любопитство. Вие си служите с погрешни средства, за да ме накарате да се махна от тази къща, в която изпълнявам ролята на ваш домакин, и позволете ми да добавя, младежо, ако ни застрашава някаква опасност, причина за това сте вие, а не аз.
— Уви, не знаете на какво ме обричате — възкликна другият. — Но поне няма да бъда виновен — С тези думи той пъхна ръка в джоба си, погълна бързо съдържанието на една стъкленичка и в същия миг политна назад и през стола си се строполи на пода. Принцът стана от мястото си, пристъпи и се надвеси над човека, който лежеше сгърчен на килима.
— Жалка мушица! — чух как промърмори негово височество. — Уви, жалка мушица! Иска ли питане кое е по-смъртоносно — слабостта или порочността? И може ли привързаността към някакви идеи, наистина сами по себе си благородни, да докара човек до такава безславна смърт?
В това време аз бутнах вратата и влязох в стаята.
— Ваше височество — заговорих, — сега не е време за нравоучения, ако побързаме, можем да спасим живота на този нещастник, що се отнася до другия, не се безпокойте — аз го държа здраво под ключ.
При влизането ми принцът се обърна и ме изгледа очевидно спокойно, но с дълбоко учудване, което ме накара да загубя самоувереността си.
— Уважаема мадам — провикна се той най-после, — но коя сте вие, дявол да го вземе?
Бях вече коленичила на пода до умиращия. Разбира се, нямах представа с какво средство бе посегнал на живота си, затова трябваше да опитам различни противоотрови. Тук имаше и масло, и оцет, защото принцът бе предоставил на младия човек честта да направи сам една от прочутите му салати, и приложих по четвърт до половин пинт от всяко без видим резултат. След това си послужих с горещо кафе, от което бе останало може би около един литър.
— Нямате ли мляко? — попитах.
— Боя се, мадам, че сме забравили да купим мляко — отговори принцът.
— Тогава сол — рекох, — солта успокоява болките. Подайте ми солта.
— А може би и горчицата? — запита негово височество, подавайки ми една чиния, на която бе изсипал съдържанието на няколко солници.
— Ах — извиках аз, — отлична идея! Разтворете около половин пинт горчица така, че да може да се пие.
От солта ли, от горчицата ли, или от самото съчетание на толкова много силни средства, но когато и последната капка влезе в гърлото му, младият пациент най-после получи облекчение.
— Ето! — възкликнах, естествено зарадвана. — Спасих един живот!