Контейнери на смъртта

— От встъпителната част на доклада се вижда, че те възнамеряват да превърнат нашия остров в изпитателен полигон. Защо искат да построят завода за регенерация на ядрено гориво тъкмо на Токуношима? Казвали са ми, че такъв завод е по-опасен от атомна електроцентрала. В Ямато37 не ни смятат за хора. Припомнете си нашата история — господството на Рюкю38, после на Сацума, после на Америка. Нашият народ е страдал винаги от дискриминация. Мислят си, че населението на Амами ще изтърпи всичко. Сега пък завод за регенерация на ядрено гориво! Ако не е опасен, защо не го построят в Ямато? Ние се борихме срещу американската окупация, после — срещу американската зависимост, постигнахме връщането на островите на Япония, а сега се вдигнахме отново на борба и тази борба ще бъде още по-упорита. Островните жители са против този завод — той носи гибел на населението на Амами!

Думите на Шинкава ставаха все по-разпалени, в тях се чувствуваше отдавнашната скръб за един лишен от свобода народ, чиято история беше история на потисничеството и унижението.

Хирано, който не бе преживял войната и не познаваше американската окупация през следвоенните години, не можеше да възрази нищо на Шинкава. Но Шинкава се сепна — какъв смисъл има да говори за омразата си към Ямато пред този млад журналист от предградията на Токио. Той каза вече по-меко:

— Между другото с тези проучвания е свързана една загадъчна история. — Шинкава погледна репортера, като се опитваше да разбере какво впечатление са направили думите му.

— Проучванията са извършени от Националния център за промишлено строителство. Сега Центърът твърди, че проучвателните работи му били възложени от Норимаса Хага — тогавашния кмет на град Амаги и следователно се провеждат с разрешението на местните власти. Но нима кметът, който е роден и израсъл на острова, би могъл да даде заповед за проучвания, целещи изграждане на завод за регенерация?! Та нали това значи да бъдат замърсени с „пепел на смъртта“ нашият цветущ остров, земята, която сме наследили от прадедите си. Разбира се, това е някаква измама на правителството и на „Кокубу“, те се крият зад доброто име на кмета Хага. Знаете ли кой е ръководител на Центъра? Бившият президент на Кейданрен39, а останалите са чиновници от Министерството на външната търговия и промишлеността и различни политиканствуващи в оставка — започна Шинкава.

— Наистина е просто чудно … Но е било достатъчно да поискате обяснения от кмета и цялата лъжа би се разкрила!

— Тъкмо тук е хитростта — това не можеше да бъде направено. През юли миналата година, когато започнаха проучванията, кметът Хага ненадейно почина.

— Почина?!

— Инфаркт. Вечерта бил съвсем здрав. Сутринта започнал да се стяга за работа и се почувствувал зле. Извикали лекар, но той вече бил мъртъв.

— Боледувал ли е от сърце?

— Моля ви се! Всяка година участвува в спортните празници на града, беше маратонец. Бягаше наравно с младите и постигаше много добро време. Вечерта преди смъртта си бил на банкет. И знаете ли кой го е поканил? Големци от Центъра за промишлено строителство!