Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
— Да. Преди няколко години една голяма фирма от Централна Япония построи на острова хотел.
— А Кенсей Домото и спътниците му и те ли отсядат там?
— Сигурно.
— А Хидейо Ошима и представителите на Националния център за промишлено строителство — ония, които са вечеряли през юли миналата година с кмета на Амаги — и те ли са живели в същия хотел?
— Разбира се. И вечерята се е състояла в банкетната зала на хотела.
— Още по-хубаво — додаде Хирано. — Ще ми бъде по-лесно да изясня подробностите.
— Ние вече съобщихме за вашето пристигане на семейството на покойния, на полицията, на кореспондентите на местните вестници и на членовете на градската управа. Всички са готови да ви помогнат, а ние, разбира се, ако не възразявате, ще ви придружаваме.
Пътят се отклони в планините.
— Събрахме изрезки от местните вестници за плана КАТ, може да ви потрябват. — Фукуяма подаде на Хирано една папка.
Хирано благодари и започна да прелиства статиите. Почти всичко вече му беше известно от Шинкава.
По плана КАТ три хиляди декара земя около горното течение на река Акиригами се вземаха за строителна площ на завода, а това означаваше загуба на огромни площи в землищата на Ниши Акина и Микьо, с богати пасища, образцова ферма и оризови плантации; местните власти имаха намерение в близко бъдеще да засадят на това място субтропични култури — папая и праскови. Това решение било взето неотдавна и никой не можеше да разбере защо кметът е дал съгласието си за проучванията по плана КАТ. Като научил това, помощник-кметът само разперил недоумяващо ръце. „Невероятно!“ — казал той, изразявайки мислите на цялото островно население.
Особено се възмущавали жителите на град Амаги, чиито земи трябвало да бъдат отнети за площ на завода. Тогава бил създаден Обединеният съвет на трите града, който организирал населението на целия остров за борба против строителството на завода.
На Хирано му направи впечатление едно често повтарящо се във вестникарските статии име.
— Фирма „Усвояване на южните морета“ — какво представлява тази фирма? — попита той, като вдигна поглед от папката.
— И ние не можем да разберем. Главното й управление е в Токио, в Акасака. Казват, че нейният президент бил приятел на покойния кмет. Според нас това е фиктивна фирма на Националния център за промишлено строителство.
От подшитите в папката статии се разбираше, че „Усвояване на южните морета“ е фирма за продажби на недвижими имоти с капитал от десет милиона йени, създадена е през август 1974 година и главното й управление се намира в Токио, район Минато, третия квартал на Акасака. Президентът на фирмата се казва Томокадзу Инамура. „Усвояване на южните морета“ се появила за пръв път на Токуношима през юли 1974 година; тогава фирмата наела помещение в град Амаги и открила свое представителство. Наистина в представителството нямало никакви чиновници, а само една табелка с името на фирмата.
През ноември миналата година, четири месеца след като кметът Хага отправил „молба“ към Националния център за промишлено строителство да започне проучвания по плана КАТ, между фирмата „Усвояване на южните морета“ и Центъра бил сключен договор.
Но защо една скромна фирма за продажба на недвижими имоти се е заела с такава неподходяща за нея работа — проект от държавно значение по плана КАТ? Такива подозрения очевидно са се породили и у местните журналисти. В едно интервю нейният президент Инамура беше отговорил, че през 197X година с него разговарял кметът на Амаги — Хага. Той казал, че Токуношима не може да се развива само на основата на селското си стопанство, че на острова е необходим отрасъл, който ще спомогне за икономическото му издигане. Тъй като Токуношима се намира далеч от оживените морски пътища, нямало смисъл да бъдат строени обикновени промишлени предприятия и петролохранилища. Тогава той, Инамура, предложил идеята да бъде построен заводът за регенерация на ядрено гориво, който би могъл да стане ядро на японската атомна промишленост. Кметът Хага приел тази идея, фирмата отпуснала осем милиона йени за предварителни проучвания и възложила осъществяването им на Националния център за промишлено строителство.
Отговорът беше незаангажиращ, формален. От него не ставаше ясно защо фирмата „Усвояване на южните морета“ е отпуснала толкова щедро осем милиона йени за изследвания на острова, който нямаше нищо общо с нея, каква полза се надяваше да получи от това, какво я свързваше с Центъра? Без съмнение, местните кореспонденти също са задавали тези въпроси, но както се виждаше от вестникарските изрезки, не бяха получили отговор.
Докато Хирано прелистваше папката, без да забележи живописния околен пейзаж, колата спря пред хотела. Още от пръв поглед ставаше ясно, че хотелът принадлежи на голяма фирма. Портиерът го посрещна с любезна усмивка. Макар че летният сезон беше свършил, в хотела имаше много млади двойки, очевидно младоженци на сватбено пътешествие.