Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
Не, това „съвпадение през юли“ не е случайно. Хирано си спомни своето посещение в „Джошокаку“. В списъка на гостите, който той успя да фотографира, освен Мацуока фигурираха шест души. Като прехвърляше в паметта си имената им, Хирано стигна до Хидейо Ошима — депутат от партията „Приятели на народа“, който бе придружавал Накамидзо, и едва не извика. Стори му се, че вижда съвсем ясно нишката, която съединява разпокъсаните бримки на веригата.
Той свали от библиотечния рафт парламентарния справочник и започна да го прелиства. Ето го! Хирано впи поглед в реда, където беше написано: „Хидейо Ошима, парламентарен заместник-министър, Управление за развитие на островите Амами Ошима“.
Хидейо Ошима е пребивавал в „Джошокаку“ от 26 до 29 юли. През юли същата година е умрял при странни обстоятелства кметът на град Амаги, след като е разрешил непосредствено преди смъртта си да бъдат извършени проучвания с цел да се изясни подходящ ли е островът за строеж на завод за регенерация на ядрено гориво. Имало ли е между тях някаква връзка?
Хирано телефонира веднага в хотела на Шинкава, за да научи точната дата на смъртта на кмета. След като чу отговора: „Сутринта на двайсет и девети юли“, той попита:
— А на острова пребиваваше ли по същото време Хидейо Ошима, заместник-началник на Управлението за развитие на островите Амами Ошима?
Шинкава се изуми:
— Откъде знаете? Заместник-началникът Ошима наистина е присъствувал на банкета в навечерието на смъртта на кмета. Двамата бяха приятели и точно затова той дошъл на банкета като неофициално лице. Лично аз нямам доверие на този човек.
— А каква е била целта на посещението на Ошима на острова?
— Виж, това не знаем. Казал, че бил дошъл в отпуска, да почива, но ако е така, защо е трябвало да идва на срещата инкогнито?
— А полицията разпита ли го?
— Не помня, голям човек е все пак. Само разговаряха с него.
Сега Хидейо Ошима изглеждаше на Хирано по-подозрителен, отколкото Мацуока, А най-подозрителното беше, че е бил на банкета заедно с покойния кмет.
Поиска му се да отиде на Токуношима и да изясни обстоятелствата около смъртта на кмета Хага. Главният редактор се заинтересува от плана му.
— Заминавай! — каза той. — Провери дали няма някаква връзка между Националния център за промишлено строителство и Хидейо Ошима. Ошима твърди, че се е срещнал с кмета на банкета частно, но ще бъде много интересно, ако откриеш личните му връзки с Центъра. — Кенджо имаше набито око. Наистина Националният център за промишлено строителство е подчинен на Министерството на външната търговия и промишлеността и няма пряк контакт с Управлението за развитие на островите Амами Ошима. Изглежда, че нишките на паяжината се заплитаха някъде тук…
Песента на мумията
След пет дни, в началото на октомври, Хирано отпътува за Токуношима. Той предупреди предварително Шинкава за посещението си. Отговорният секретар на Обединения съвет на трите града го увери, че може да разчита на неговата подкрепа. Това окуражи Хирано. Преди да тръгне, Кенджо му каза: „Не жали парите, Харчи, колкото е нужно, аз предупредих счетоводителя.“ Това накара Хирано да се засрами заради вечното си недоволство от малката си заплата и той реши, че няма да напусне никога „Сагами шимпо“.
Излетя сутринта от летище Ханеда, в Кагошима се прехвърли на друг самолет и още по пладне същия ден кацна на Токуношима. На летището го посрещнаха Шинкава и още двама местни жители. Това бяха членовете на Дружеството за защита на живота от „пепелта на смъртта“ Исобе, един от ръководителите на Профсъюза на рибарите в град Амаги, и Фукуяма, ръководител на „Сейнендан“40.
Макар и трудно, Хирано разбираше местния диалект, когато му говореха, но когато разговаряха тримата помежду си, струваше му се, че слуша чужда реч. Те бяха във възторг от това, че редакцията на „Сагами шимпо“ се интересува от проблемите им и е изпратила свой кореспондент.
Фукуяма седна зад кормилото и потеглиха към хотела. Хирано си заангажира стая в най-хубавия хотел и тайно се ядосваше, когато направи това, макар че Кенджо му заръча да не се притеснява за разходите. Той можеше да се задоволи напълно с някоя евтина стая, стига да има само баня и легло. Но вече бе невъзможно да се откаже — нали го посрещнаха като почетен гост.
Внезапно му хрумна една идея:
— Когато идват важни особи, в кой хотел отсядат, в тоя, където ще бъда аз ли?
40
Организация, в която членуват главно младежи от селата.