Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
Заведоха го в апартамент „лукс“, един от най-комфортните в хотела. Това беше разкошна стая за двама души с хол.
— Искахме да ви заангажираме най-хубавата стая, но за съжаление младоженците са заели всичко. Засега ще потърпите — извини се Шинкава. Това прозвуча на Хирано като подигравка. Той пресмяташе трескаво наум каква ще бъде сметката. Какво да се прави, такъв бе животът на един журналист от скромен провинциален вестник…
След като Хирано се настани, Шинкава направо премина към работата:
— Откъде да започнем?
— Може би от хотела. Искам да разбера с кого е вечерял кметът в навечерието на смъртта си. Зная само, че на банкета са присъствували депутатът Хидейо Ошима и някои от Националния център, но са ми необходими имената на всички.
— Те трябва да са известни на полицията, а сигурно са регистрирани и в специалната книга на хотела.
— А дали е имало на вечерята някой от фирмата „Усвояване на Южните морета“?
— Не съм чувал…
— Това е странно. Центърът е имал работа с кмета чрез посредник — президента на фирмата „Усвояване на Южните морета“ Инамура. Поне той е трябвало да присъствува…
— Нашето островче е малко и хората не са много, ако е присъствувал, непременно биха го забелязали. Може пък да е бил зает и да не е дошъл на банкета?
— А депутатът Ошима … През юли миналата година той е идвал тук неофициално, нали?
— Точно така. За неговото пристигане научихме едва след смъртта на Хага.
— Бихте ли ми казали, дали Ошима е посещавал тогава гробището за скелети?
— Гробището за скелети? — повтори въпроса Шинкава.
— Да, в планините на Ниши Акина. — Хирано реши да обмисли друга версия: ами ако лъжичката е загубена от Хидейо Ошима.
— Той беше тук инкогнито, не знаем с какво се е занимавал и къде е ходил — поклати посърнало глава Шинкава.
— Изглежда, че тук малцина знаят къде се намира гробището в Ниши Акина. А познавате ли човек на име Накагава?
Хирано си спомни разказа на Кейко, че на гробището ги е завел един местен жител, който се казвал Накагава.
На въпроса му отговори Исобе:
— Накагава ли? Разбира се. Тъкмо той е дал къщата си под наем на представителството на фирмата „Усвояване на Южните морета“!
— Бих искал да се срещна с него — каза Хирано, Исобе започна да мънка:
— Ама той е малко странен човек, дори в съвета не иска да влезе …
— В съвета ли? В съвета за борба за спасение от „пепелта на смъртта“? Нима тук има хора, които са съгласни със строежа на завода? — Хирано дори се учуди: той беше сигурен, че целият остров се е вдигнал на борба.
— Има различни хора. Не може да се каже, че всички са против. Някои вярват, че строежът на завода ще бъде полезен за острова, че животът ще стане по-добър. Само че Накагава не влезе в съвета по друга причина. Заради кучето си.
— Заради кучето си?! А какво общо има с това кучето му? — учуди се Хирано.
— На острова се развъдиха много бездомни кучета, започнаха да нападат децата. В градската управа беше решено бездомните кучета да се унищожават: и не щеш ли, сред тях се случило кучето на Накагава.
— И тогава той се разсърди на всички и на всичко …
— Изглежда, че е така. Обичаят да бъдат погребвани мъртвите „на вятъра“ съществува от дълбока древност и никой не знае как се е появил … Само че там, където се е запазил, не обичат кучетата. Разбира се, сега кучетата се шляят по целия остров, но все още има села, в които ги мразят. Затова и Накагава твърди, че някой е убил кучето му нарочно.
— Кога стана това?
— Струва ми се, че беше през август миналата година.
— Следователно веднага след смъртта на кмета Хага…
— Да, така беше. Точно тогава започна и протестното движение. А той не пожела да участвува в него и предложи къщата си за канцелария на фирмата „Усвояване на Южните морета“, малко преди тя да сключи договора с Центъра. Трябва да е било приблизително през октомври. Преди това беше привърженик на кмета, оглавяваше избирателната му кампания. Когато Хага умря, на Накагава му беше много мъчно, а ето че стана и тази история с кучето му, та той се откъсна съвсем от работите на града. Изобщо на нашия остров винаги е имало голямо боричкане за власт, а тогава, след смъртта на кмета, се смени цялата управа, пък и редът стана по-друг…
Хирано събираше материал. Преди всичко трябваше да открие кои са присъствували на последната вечеря на кмета на двайсет и осми юли миналата година. Администрацията на хотела отказа да отговаря на въпросите му, казаха, че не били запазени никакви документи, но след намесата на Шинкава прегледаха старите си книжа и намериха келнера, който е обслужвал гостите. Той беше местен жител и отговаряше на драго сърце.