Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция
- Автор: Лагерльоф Селма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Кайнаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция». Краткое содержание книги:
В това решение на журито от 1909 г. съвсем не е казано всичко, но в него е казано най-главното за видната шведска писателка.
Селма Лагерльоф е родена през 1858 г. в малкото имение Морбака във Вермланд, Западна Швеция. От баща си тя наследява благородство на характера и любов към природата, хората и животните. Скована на легло от парализ на краката още като дете, тя много рано се запознава с фантастичните легенди, с които е тъй богата нейната родна страна. Заведена на лечение в Стокхолм, Селма е пленена от театъра и много скоро нейното решение е узряло:, тя ще стане писателка. Не тъй лесно е обаче изпълнението на това решение и трябва да изтекат много години, докато издаде първата си книга — „Сагата за Йоста Берлинг“ (1891 г.). Тя дълго е търсила подходящия стил и самобитните изразни средства, но затова пък още след тази книга е вече утвърдена и призната писателка. Нещо повече, успяла е да се освободи от господствуващия в западноевропейската литература натурализъм и е положила начало на ново литературно направление, условно наречено неоромантизъм. Естествено и тя, като всички други, не е могла да се освободи от известни влияния. Увличала се е, както пише самата тя, от Дикенс и Текери, Доде и Флобер. Ибсен и Бьорнсон, Тургенев и Толстой, Андерсен и Якобсен. Но тя не подражава никому и стилът й е действително новаторски.
След „Йоста Берлинг“ следват дълга редица книги — разкази, легенди и романи, — на брой повече от тридесет, и когато умира през 1940 г., Селма Лагерльоф е световно известна писателка, а произведенията й са преведени на около 40 езика.
Какво е характерното у Селма Лагерльоф? Хуманността, добротата, чисторърдечността, обичта към хората, животните и природата, състраданието към онеправданите и желанието ла им помогне, които отличават всичките и произведения — романи, легенди и приказки или битови очерци за живота на шведското село. Много често те ни се поднасят във формата на християнски морал, на проповед на християнските добродетели. Но като си спомним, епохата и средата, в която е живяла писателката, това не трябва да ни учудва. То не намалява литературната стойност на делото й, а мотивите на хуманност и вяра в човека, които звучат в нейните произведения, ги поставят на видно място в културното наследство на миналото. Ненапразно Максим Горки пише в едно свое писмо до писателката Л. А. Никифорова: „Позволете ми да ви посоча две писателки, които според мен нямат равни нито в миналото, нито в съвременността: Селма Лагерльоф и Грация Деледа…“
С тези черти се отличава и „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“. Покрай тях книгата има и грамадна познавателна и възпитателна стойност. В нея авторката се проявява не само като даровит писател, а и като опитен педагог. Но все пак най-ценното си остава нейната човечност, нейната сърдечност и топлота и това я прави любима книга на много поколения деца из целия свят.
Нека завърша със следните няколко думи, които Селма Лагерльоф отправя към милионите си малки читатели: „През своето пътуване момчето от Сконе се сблъсква с много премеждия, от които животните по земята и птиците в небето едва успяват да го спасят. Аз, която изпратих бедното момче на път, ще се радвам много, ако малките ми приятели го приютят в сърцата си.“
Залите на втория етаж бяла по-светли и по-весели. Тук момчето разбра, че наистина се намира в кралски дворец, защото по стените се виждаха само красиви портрети на крале и кралици. На третия етаж имаше голям таван, заобиколен с много стаи. Те бяха светли, с красиви бели мебели. Имаше и малък театър и почти до него — истински затвор: едно помещение с голи каменни стени и галерия с отвори наоколо и под, изтъркан от тежките стъпки на затворниците.
Толкова неща имаше за гледане, че на момчето се искаше да остане тук много дни. Но градинарят го извика и то не посмя да се бави повече.
— Видя ли крал Ерик? — попита го той, когато то излезе вън. Но момчето не беше видяло никого и градинарят пак каза с още по-дълбоко отчаяние:
— Ето че и крал Ерик е намерил покой, само аз не мога!
После тръгнаха към източната част на градината. Минаха покрай една баня, която градинарят нарече Сьодертелйе, и един стар замък, който нарече Хьорнингсхолм. Тук нямаше много неща за гледане. Беше пълно със скали и пусти островчета, които навътре в езерото ставаха все по-голи и по-тъжни.
Пак завиха на юг и момчето позна плета Колморден и разбра, че се приближават до изхода.
То беше доволно, че можа да види толкова много неща и когато стигнаха до голямата желязна врата, поиска да благодари на градинаря. Но градинарят тръгна към вратата, без да го слуша. После се обърна към него и му подаде лопатата си.
— Слушай — каза му той, — подръж я малко, докато отключа вратата!
Но момчето се боеше, че е създало много грижи и поиска да му спести труда.
— Няма защо да се мъчите да отваряте тази тежка врата заради мен — рече то и се мушна през решетката. За джудже като него това съвсем не беше мъчно.
То имаше най-добри намерения и затова много се учуди, когато градинарят избухна в гняв зад него, започна да тупа с крак в земята и да разтърсва вратата.
— Какво има? Какво има? — попита момчето. — Аз само исках да ви спестя труда. Защо се сърдите?
— Как да не се сърдя! — каза старият градинар. — Ако беше взел лопатата ми, ти щеше да останеш да се грижиш за градината, а аз щях да бъда освободен. А сега кой знае до кога ще трябва да се въртя тук!
Той стоеше и разтърсваше сърдито вратата, а на момчето дожаля за него и то поиска да го утеши.
— Защо се сърдите, господарю Карл от Сьодерманланд? Никой друг не би могъл да се грижи за градината тъй добре като вас!
При тези думи старият градинар млъкна и се успокои и на момчето се стори, че суровите му черти малко се смекчиха. Но то не можа да го види добре, защото в същия миг избледня и изчезна като мъгла. Избледня и изчезна не само той, а и цялата градина с цветята, плодовете и слънчевата светлина. На нейното място остана само дива, бедна гора.
XXIV
В Нерке
Кайса от Юсетер
Имало едно време в Нерке една вещица, каквато никъде другаде не можела да се срещне. Тя се казвала Кайса от Юсетер.
Наричали я Кайса, защото постоянно имала работа с бури и ветрове, а такива вещици винаги носят това име. А Юсетер било името на блатото в енорията Аскер, откъдето била дошла.
Хората мислели, че живее в Аскер, но я виждали и на други места. Срещали я из цялата област Нерке.
Тя съвсем не била някоя мрачна вещица, а, напротив, жива и весела и най-много от всичко обичала силната буря. Щом излизал много силен вятър, тя веднага пристигала, за да потанцува из равнината на Нерке.
Всъщност Нерке представлява само една равнина, обкръжена от всички страни с хълмове, обрасли с гори. Само в североизточния й край, дето започва езерото Йелмар, има един процеп в дългата верига хълмове.
Когато някоя сутрин вятърът набере сили над Балтийско море и гръгне навътре а страната, той спокойно минава между хълмовете на Сьормланд и без мъчнотии се промъква в Нерке през процепа при Иелмар. После се спуска през равнината на Нерке, но точно на запад се сблъсква с високата стена на Килберг, която го отхвърля назад. Тогава вятърът се извива като змия и тръгва на юг. Но там го пресреща Тиведен и го блъска така, че той се спуска на изток. Но на изток е Тюльоскуг, който го изпраща на север към Кеглан. От Кеглан вятърът завива отново към Килберг и Тиведен, и Тюльоскуг. Той се върти във все по-малки и по-малки кръгове, докато най-после се спре като въртележка сред равнината и се върти само на едно място.