Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Шест дни децата всяка утрина отивали при баща си с плач и треперейки от страх, му се оплаквали от бледната жена. На седмата вечер генералът бил събуден от хлопане, което идвало откъм детската стая. Станал и изтичал при децата. Свещта, която държал, осветила страшна картина.
Покривката на леглата била вдигната, а децата — мъртви…
Хората започнали да приказват, че във вилата живеят лоши духове.
Генералът напуснал вилата и тя била наета от австрийския консул.
Не минало много и консулът започнал да става меланхоличен. Често се спирал в парка и сам разговарял със себе си.
От ден на ден той ставал все по-бледен и по-слаб. Лекарите му казали, че това се дължи на душевна болест и за да се спаси, трябва да повери някому тайната, която го измъчва.
Жена му се мъчила да узнае тайната от него, но той само мълчал или понякога казвал: „Не мога нищо да ви кажа, защото е страшно, то е ужасно.“
Един ден намерили консула обесен на тавана във вилата. В стаята му открили една бележка, написана от него в предсмъртния час. Тя гласяла: „Не мога повече да живея, защото едно видение всяка нощ ми предсказва смъртта.“
Учудена, Феодора наблюдавала Ягодкин.
— Това е невъзможно — казала тя. — Признавам, човешкото въображение може да бъде тъй възбудено, че да му се привиди някакъв дух, но и Понятовски, и децата, и консулът да са видели дух — това е необяснимо. Трябва да са имали болно въображение. Това е чиста фантазия и нищо друго.
— Тогава слушайте по-нататък — отговори Ягодкин. — Сега иде моят ред, защото след тях аз купих вилата, като нямах намерение да довеждам семейството си в нея.
Една вечер се бяхме събрали с приятели във вилата и там ни свари нощта. Не зная как, файтонът ми си отиде празен в Петербург. Не искахме да вървим пеша, понеже времето беше лошо, и затова останахме да нощуваме във вилата.
Право да си кажа, не беше съвсем по мое желание, бяхме принудени да останем там, но тъй като не се бях настанил във вилата за постоянно, мислех, че духът ще бъде така учтив да ни остави да пренощуваме спокойно. Въпреки това обаче аз наредих на Клариса да спи съвсем близо до моята стая.
Посреднощ ме пробуди викът на дъщеря ми.
Скочих от леглото и преди да пристигнем с жена ми до стаята на Клариса, момичето изтича насреща ни. Лицето й беше като на мъртвец.
— Клариса, какво ти е? — извиках аз. Тя коленичи пред мене, положи глава на коленете си и горко заплака. След това се поуспокои и започна да ми разправя, че легнала и заспала, но веднага се събудила, понеже усетила една студена ръка върху лицето си. Като отворила очи, видяла пред себе си хубава бледна жена. От една рана течала кръв. Тя искала да повдигне ръка, но нощното видение я притискало до гърдите си и дълго, дълго я целувало.
После станала и казала: „И ти, нещастно дете, ще бъдеш жертва на проклятието. И ти… пази се… пази се!“
Клариса изпищяла и духът изчезнал. След това, привърши Ягодкин разказа си, аз се отказах да живея в тази вила. Треперех за Клариса, за моята любимка, едничкото съкровище в живота ми.
Казах ви всичко, що знаех. Имате ли пак намерение да купите „Къщата на духовете“?
— Имам такова намерение — каза Феодора и стана от мястото си. — Въпреки че може да преживея същото, което са преживели княз Понятовски, децата на генерала и консула, понеже здравият ми разсъдък обяснява всичко това по два начина: или в тази къща има някой, който си прави шега, или пък, тъй като случаят е един и същ — всички, които са живели в тази къща, страдат от едно и също болно въображение.
— Да, да, уважаема госпожо, това е само случайност и нищо повече — каза Марголински, за когото бе много изгодно някой най-сетне да купи вилата му.
Ягодкин с усилие скриваше радостта си, че е намерил купувач и подаде ръка на Феодора.
— Вашата ръка, госпожо. Давам ви вилата за двадесет хиляди рубли и съм напълно уверен, че духът едва ли ще безпокои такава хубавица като вас.
Красивата вдовица не обърна внимание нито на ласкателствата, нито на страстните му погледи. Без да му подаде ръка, тя рече, като се смееше:
— Котка не се купува, докато е в торбата. Така казва една стара поговорка. Първо трябва да видя вилата.
— Ще позволите ли да предложа моя файтон, госпожо? В такъв случай може веднага да тръгнем.
— Благодаря за предложението, моята тройка ме очаква. Свикнала съм моите коне да ме возят. Днес-утре аз ще разгледам вилата и след това ще ви уведомя за намерението си.
— Ще ми позволите ли поне да ви придружа, когато разглеждате вилата? Бих желал да видя впечатлението, което ще произведе тази величествена вила върху вас.