Мъртвите сибирски полета

Видял той Аделина и още от пръв поглед я харесал.

Тя отначало го отблъснала, но той бил упорит: умеел винаги да обърне внимание върху себе си, докато най-после тя поомекнала, приела да му бъде любовница, но при известни условия, които останали тайна за другите.

Лордът построил на брега на Нева най-хубавия дворец, та хората се чудели и възхищавали — дворецът бил великолепен.

По негово желание италианката напуснала театъра и заживяла самотно, та хората започнали постепенно да я забравят. Но станало едно грозно приключение и ето че започнали пак да говорят за нея.

Един ден се разнесъл слух, че Аделина е убита.

Съдията наистина я намерил на пода в стаята й със забит в гърдите нож.

Отначало помислили, че сам лордът от ревност е убил любовницата си.

През това време обаче лордът не е бил в Петербург, от няколко дни се намирал в Париж.

По думите на слугите никакви външни хора не били влизали в къщата.

Полицията поставила под строг арест слугинята, която казала, че госпожата и лордът живеели добре, че се обичали и никога не била забелязала да е имало между тях някакви недоразумения. Казала и това, че един ден преди случката госпожата била излязла в парка и после се върнала много възбудена вкъщи.

Няколко пъти била питала госпожата да не й се е случило нещо лошо, но онази отговаряла само с клатене на глава.

Полицията много внимателно издирвала убиеца, но на никаква следа не попаднала.

Погребали Аделина, а лордът й издигна много красив паметник и постепенно всичко се забравило.

Поради тъжните спомени лордът не искал да живее повече във вилата и я продал на княз Понятовски, последен потомък на този род.

Князът беше млад, обичаше веселия живот и в тихите стаи на вилата започна да свири музика. Прислугата казвала, че той нощем не спял, а още преди съмване се обличал и се разхождал или пък яздел на кон.

Запитван от приятелите си защо не спи, в началото той се колебаел да им отговори; по-късно обаче им признал, че някакво видение всяка вечер го безпокояло.

В леглото му идвала една много хубава, но бледа жена. Тя сядала в леглото му и го гледала дълго с големите си очи. Отначало помислил, че сънува, но по-късно призракът започнал да говори, казвал му, че всеки, който живее в тази къща, ще го сполети нещастие, тъй като къщата е прокълната заради грозното убийство, извършено в нея и останало неразкрито.

Естествено приятелите на Понятовски весело се смели на това, но скоро престанали, защото след няколко седмици младият княз бил затворен в Петропавловската крепост.

Отначало младият княз бил затворен в една килия, а след това го изпратили в Сибир.

Имотите му били конфискувани от държавата, а също и вилата, която след време подарили на един заслужил генерал.

Генералът имал три деца на възраст от 6 до 11 години.

Още първата нощ децата се оплакали на баща си, че някаква бледна жена ги милвала през нощта, като им казвала: „Клети дечица! Клети дечица!“

Като човек с твърд характер, генералът се смеел, когато децата му разправяли това, и им заповядвал да си легнат и мирно да спят.