Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
XVI. ОТМЪСТИТЕЛЯТ
Като напусна къщата на магьосницата, Феодора измина няколко пресечки и спря на един ъгъл, където я чакаше файтон. Феодора не бе пожелала да го остави пред къщата на врачката, за да не бъде забелязана. Не искаше дори файтонджията да знае къде отива.
Като се качи на тройката, тя се облегна на възглавниците и каза на файтонджията да я закара у Абрахам Марголински.
Файтонът бързо потегли и скоро спря пред чайната на Абрахам.
Феодора нямаше защо да се крие, тъй като желаеше да купи къща от Абрахам. Нейната къща й напомняше за Бояновски и за майка му, та искаше да се махне оттам, за да не я гризе съвестта. Тя искаше да си купи своя къща и да си я нареди както й харесва.
„Моят дом е моята крепост, казва англичанинът. Аз искам да се укрепя, та да не може врагът да ме нападне. — Така си мислеше Феодора, когато влезе в градината на Абрахам. — Самият Кардов ме убеждава да си купя една вила, за да не ме подозират, че съм във връзки с полицията, като живея винаги в града. Тайната полиция ще ми даде нужните пари. Аз имам отровата и ще премахна оная жена, която така мразя и която е тъй опасна за мене. Само майката на Бояновски знае, че аз съм предала мъжа си на полицията. Тази отрова ще й затвори завинаги устата. След като сторя това, ще закопая тялото й в зимника. Първо ще я закопая и тогава ще напусна тази къща.“
Като си мислеше така, тя се изкачи по стълбите и почука на една врата.
Някакъв младеж отвори вратата. Той погледна учудено Феодора с големите си черни очи.
— Какво желае, уважаемата госпожа? — попита той.
— Искам да говоря с господин Абрахам Марголински — отговори Феодора, която забеляза впечатлението, което направи на момчето. — Но преди всичко бъдете кавалер и не ме дръжте пред полуотворената врата.
Исидор, който не умееше да се държи в обществото, тъй като не ходеше никъде, се извини и помоли госпожата да влезе в стаята. Феодора седна на едно канапе, върху което имаше възглавничка.
— Веднага ще повикам вуйчо си — рече Исидор, но не се помръдна от мястото си: гледаше захласнато хубавата жена.
Бояновска забеляза това и го попита:
— Вие ли сте племенникът на Абрахам Марголински?
— Да, госпожо. Син съм на починалата му сестра.
— Добре, аз бих желала да купя една къща от вуйчо ви. Може би вие познавате неговата търговия?
— Не, аз мразя търговията.
— Как така, възможно, ли е евреин да не се занимава с търговия? Тогава с какво се занимавате?
— Това няма да мога да ви обясня с две думи. Интересува ме всеки просяк, когото срещна на пътя, всеки осъден затворник, когото видя. Най-сетне ме интересува царският папагал и аз бих искал да зная дали като са го научили да яде захар, са го научили да казва: „Сибир е хубава земя, батюшка.“ Феодора учудено вдигна поглед и рече:
— Не разбирам това, което казахте, но ми е ясно, че вие не сте обикновен човек. Аз мисля, че ако имаше кой да ви протежира, щяхте да стигнете далече.
— Аз винаги съм мечтал за слава и блясък — отговори Исидор, — но вуйчо ми намира, че първата длъжност на всеки е да се грижи за стомаха си.
— Нима не искате да се махнете оттук?
— На драго сърце, почитаема госпожо, но е много мъчно да се измъкна от примката, в която съм хванат по рождение.
— Да, разбирам, но и вие трябва да разберете, че острият нож може да разсече всички пречки.
— Да, но кой ще го стори с такава готовност?
— Аз! — извика Феодора и стана от стола.
— Какво говорите, многоуважаема госпожо? Вие искате да ми помогнете?
— О, аз на драго сърце се занимавам с откриване на таланти. Имам хора с положение, които ми помагат в това. О, повярвайте, силата ми е голяма.
— А как е името на моята благодетелка и къде ще я търся?
— Потърсете ме в моя дворец. Лесно ще ме намерите, като ви кажа името си. Аз съм Феодора Бояновска!
— Феодора Бояновска? — извика учудено Исидор.
Той стоеше пред жената, която трябваше да убие по решение на нихилистите.
Тази хубава жена нямаше да живее и един месец; ножът, който щеше да прободе гърдите й, вече висеше над нея.
Исидор едва стоеше на крака. Той знаеше, че трябва да изпълни присъдата.
— Защо се ужасихте така? Нима толкова лоши неща сте слушали за мен, та така се стреснахте от името ми?
Исидор обмисляше някакъв отговор, за да се оправдае.
— Извинете ме, но аз толкова много съм слушал за вашата хубост, че копнеех да ви видя. И ето, желанието ми се изпълни, вие сте пред мене и аз мога да ви гледам.
Феодора подаде грациозно ръка.
— Доколкото вашето бъдеще зависи от мене, то отсега мога да ви кажа, че няма да е лошо.