Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Милионерът се намръщи, сбърчи вежди, стисна ръце, очите му светнаха.
— Ако това куче продължава да говори така, ще му дам да разбере. Нека докаже това. Искаш ли да напиша заявление, Пристов? Той ще бъде строго наказан, ако не докаже думите си пред съда.
Ако Ягодкин бе видял подигравателната усмивка на Пристов, щеше да се уплаши.
— Стойте! — каза Ягодкин. — Какво ли ще му стане, ако излежи няколко месеца в затвора за обида? С това ще опетня само името си, и то сега, когато искам да оженя дъщеря си.
— Такъв процес няма да е много приятен — каза Пристов. — Госпожицата не може да се гордее със своя чичо. Ще позволите ли, господарю, да ви попитам избрали ли сте годеник за дъщеря ви?
— Не съм го намерил още и да си кажа право, тежко ми е да я оженя за когото и да е. Той трябва да е известен човек и достоен за нея — такъв искам да бъде. — Вас ви е известно, Пристов — рече Ягодкин и постави доверчиво ръка на рамото му, — че с голям труд съм спечелил милионите си. За какво съм го направил? Защо денем и нощем съм работил и защо сега хиляди хора ме проклинат? За кого направих всичко, ако не за Клариса? Колко много я обичам, това знаете, Пристов. Треперех при мисълта, че моята Клариса може да заболее и да умре; когато я прегръщам, разбирам, че ненапразно съм се трудил толкова, че с моите милиони трябва да постигна една висока цел: да създам щастие на Клариса.
— Свята идея, господин Ягодкин — каза Пристов, — бих искал целият Петербург да чуе това, тогава нямаше да приказват за вас, че сте…
— Какво искате да кажете? Смятат ме за пестелив, за скъперник! Знам, че всички ме имат за такъв. Разбира се, аз не съм чак толкова глупав, че да пръскам парите си и да ги хвърлям през прозорците. Имам си цел. За в бъдеще ще продължавам същото, нека си приказват хората каквото си искат. Часовникът удари дванадесет.
— Време е вече за посетители, часът е дванадесет — каза Ягодкин. — Вървете си по работа и никому нищо не казвайте за брата ми. Предполагам, че никой нищо не ще узнае.
— На мене можете да разчитате напълно — отговори Пристов официално. — Приемете моите благодарности.
— Благодарности! Защо? Пристов се засмя иронично.
— Не казахте ли преди малко, че ще увеличите заплатата ми с 300 рубли? Това е чудесно и прекрасно, господин Ягодкин, и аз не зная как да ви изразя моята признателност.
Ягодкин разбра нахалството на този човек, но не можеше да му откаже заради направената услуга и му обеща да повиши заплатата му.
Той кимна с глава и даде знак на Пристов да излезе. Сетне се погледна бързо в огледалото и като се увери, че сърдитият вид е изчезнал от лицето му, влезе в другата стая. Седна пред една маса и започна да преглежда визитните картички, които слугата беше донесъл преди малко.
Погледът му се спря на една картичка, на която бе написано: „Феодора Бояновска“.
— В салона ме очаква най-красивата жена на Петербург — каза Ягодкин, като оправи добре очилата на кривия си нос. — Ще видим какво означава всичко това.
Той натисна електрическия звънец и каза да влезе госпожа Бояновска.
След малко вратата се отвори и се появи госпожа Бояновска.
Марголински я следваше.
Ягодкин се приближи галантно до нея, взе учтиво ръката й и я целуна.
— Много се радвам да ви видя, почитаема госпожо; по-голяма чест от тази не съм имал: вие лично да посетите моите салони.
— Много сте любезен, господин Ягодкин — рече красивата вдовица. — Вашата къща е наредена, като че ще посрещате царицата.
— Това е вярно — каза Ягодкин, — тъй като между стените й се намира царицата на красотата.
Той погледна красивата жена.
От пръв поглед всеки психолог би разбрал как страстно се вълнуваха гърдите на милионера, когато гледаше Феодора.
Феодора седна на канапето. След това се появи и прегърбеният Марголински.
Лицето на милионера се намръщи, като видя тази „стипца“.
Марголински се поклони дълбоко, а Ягодкин го посрещна студено с думите:
— Вие тук? Как сте се решили да дойдете, щом никой не ви е поканил? Вървете си или ще накарам слугата да ви изпъди!
Това никак не уплаши евреина, той потри ръце и каза:
— Заповядайте да ме изпъдят, но в същото време разпоредете да ме спрат на стълбите, защото след четвърт час ще трябва да ме върнете обратно, тъй като ще ви бъда много нужен.
Ягодкин го гледаше и мълчеше. Той не можеше да разбере значението на думите му.
— Оставете го — каза Феодора. — Той е посредникът в една сделка, която ще направим сега. Имам желание да купя една къща от вас.