Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Всеки миг можеха да се сгромолясат във водата и така да свършат по най-ужасен начин.
Застанала на колене до Бояновски, Наталия гледаше небето.
Бояновски я прегърна през кръста; не помнеше как стана това, но сега, когато се намираше между живота и смъртта, когато само една крачка го делеше от гроба, той не се страхуваше за себе си, страхуваше се за младото храбро същество, което се опираше на него. Искаше да го спаси, да го спаси.
— Искам да живея — викаше тя. — Не искам да умра! Спаси ме от тази ужасна смърт, приятелю, аз съм още млада…
За малко щяха да се сгромолясат в бездната, тъй като една вълна издигна високо леда, на който се намираха.
За щастие ледът не се преобърна и двамата успяха да се задържат да не паднат.
— На драго сърце бих дал живота си за вас, Наталия, за да ви избавя. Но се страхувам да не загинем и двамата; ледът все повече изтънява и ние ще загинем, ако не стигнем скоро на брега.
Щом каза последната дума, ледът се пропука и се раздели на парчета.
Наталия изпищя.
— Толкова съм млада! Да загина тъй млада! Дръжте ме, Бояновски… хванете ме… ще загина…
И двамата клетници попаднаха в бездната под леда.
Додето се помнеше, до последния миг Наталия силно прегръщаше Бояновски.
Много чудно бе наистина, че бесните морски вълни не ги разделиха.
Той се остави на съдбата си; бе сигурен, че е загубен, и в последната минута си припомни за милата си родина, за красивата си жена и за старата си майка.
Но като се замята заедно с Наталия сред морските вълни, у него се появи желание да живее.
Той се бореше отчаяно с вълните.
Непрекъснатото движение в хладната вода го постопли и той най-после с големи усилия успя да стигне до брега.
Дънерът на едно дърво, израсло на брега, се виждаше.
Бояновски се мъчеше да се хване за корените му. Когато простираше ръка да се хване за него, вълните го отблъскваха назад. Той се почувствува изнемощял, силите го напускаха, виждаше как Наталия го дърпа към студения гроб и реши за сетен път да опита да се спаси.
Избра момента, когато коренът беше над водата и се хвана за него. Простря ръка и радостен вик се изтръгна от гърдите му. Бе сполучил да се хване за един клон.
Здраво стискаше клона, въпреки че вълните напираха да го завлекат със себе си. Все повече се приближаваше до брега. Най-после двамата с Наталия бяха на брега.
Щом усети твърдата почва под себе си, Бояновски се почувствува отпаднал и започна да губи съзнание. Паднаха и двамата в безсъзнание.
Така лежаха няколко минути.
Силната натура на Бояновски победи първата слабост. Той се събуди; тресеше го и за да не отпадне съвсем, се сети за шишето с ракия, което селянинът му бе дал.
Извади го и изпи голямо количество.
Почувствува как ракията премина през цялото му тяло и му стана по-добре. Хвърли поглед към Наталия, която лежеше до него.
Лежеше на една страна с разтворени уста и затворени очи. Имаше вид на мъртва.
Бояновски коленичи до нея и като я видя така бледа, уплаши се за живота й.
— Наталия — шепнеше той, — събуди се, отвори очи! Клетата жена не мърдаше, Бояновски хвана ръцете й, за да ги стопли в своите. Той я прегърна и я сложи при себе си. — Колко е красива, чудно красива — каза тихо той.
Не можеше да снеме погледа си от нея, гледаше я нежно.
Той бе сам, сам с това мило и красиво момиче, което държеше в обятията си. Не можа да устои на изкушението, наведе се над нея и я целуна горещо по бледото лице.
Това бе дълга и сладка целувка. Той за пръв път почувствува радост, лъч на щастие го озари, за пръв път, откакто нещастието го бе сполетяло, откакто бе прокуден в тази пуста земя…
Като че от тази целувка тя започна да се съживява, започна да мърда, въздъхна леко и отвори очи.
Бояновски разтревожено стана.
— Дали бе почувствувала тя целувката му, дали знаеше, че той я е целунал?
Той помисли, че с това е загубил доверието на Наталия и започна да се укорява за слабостта си.
Знаеше, че Наталия му харесва, но каква любов можеше да има между едно седемнадесетгодишно момиче и един толкова възрастен мъж?
Като между дъщеря и баща поне или между сестра и брат.
Наталия произнесе името му и той се стресна.
— Спасена съм! Спасена съм наистина!
Като видя, че тя трепери, Бояновски й помогна да стане и й подаде шишето с ракията.
Наталия се подвоуми, но взе шишето и изпи няколко глътки.
Това помогна и на нея. Измина половин час и тя каза, че вече е добре и може да продължи пътя.
Тръгнаха пак на път през сибирската равнина.