Камъкът на полуръста
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Камъкът на полуръста». Краткое содержание книги:
Използвайки вълшебна маска, с която скрива своя произход и раса, мрачният елф Дризт До’Урден се заема да спаси заедно с варваринът Уолфгар „сръчния“ си приятел. Един неочакван съюзник пристига точно, когато Ентрери залага своя капан. Но ще успее ли Риджис да се измъкне невредим?
Съмишлениците от Долината на мразовития вятър се сражават с пиратите от прочутия Саблен бряг, прекосяват пустинята Калимшан и се борят с чудовища от други равнини, за да спасят своя приятел и живота си.
„Камъкът на полуръста“ е вълнуващият край на трилогията „Долината на мразовития вятър“, от поредицата Forgoten Realms.
— Разбирам… Ах, Ентрери. Даже невероятните ти способности не могат да компенсират докрай неприятностите, които ми създаваш. А и ти! — изсъска Пук на магьосника. — Къде са сега полуръстът и пантерата?
Ла Вал поклати глава.
— В нейната собствена равнина — с мъка рече той. — Няма къде другаде да са отишли.
— Котката може ли да се върне в нашия свят?
— Само ако бъде призована от онзи, който притежава статуетката.
Пук посочи малката фигурка, която лежеше на пода до вратата.
— Повикай я! — нареди той, ала после размисли и спря Ла Вал още преди да бе стигнал до статуетката. — Не, почакай. Първо ще наредя да направят клетка за нея. Гуенивар трябва веднъж завинаги да разбере кой е истинският й господар! Бързо ще я науча на послушание!
Ла Вал отиде до вратата и вдигна малката ониксова фигурка, чудейки се какво точно очаква от него господарят му. После тръгна към своята стая, но докато минаваше покрай трона на Пук, пашата го сграбчи и доближи лице на сантиметри от неговото.
— Полуръста! — изръмжа той заканително. — Доведи ми го обратно, магьоснико… или ще се простиш с живота си!
С тези думи Пук се изправи и се отправи към вратата, водеща към долните етажи на къщата. Трябваше да изпрати някой от хората си на улицата, за да разбере какво е намислил Ентрери. Освен това на всяка цена трябваше да научи повече за онези приятели на полуръста, независимо дали бяха загинали в Асавирския провлак, или все още бяха живи.
Ако ставаше дума за някой друг, Пук щеше да използва магическия медальон, ала с опасния убиец това не бе особено добра идея.
Пук сърдито изръмжа и с трясък затвори вратата след себе си. Беше се надявал, че след завръщането на Ентрери никога вече няма да му се налага да прибягва до този изход. Ала сега, когато видя, че убиецът бе оплел в мрежата си дори верния Ла Вал, Пук разбра, че му остава една-единствена възможност.
Раситър.
— Искаш да бъде премахнат? — попита плъхочовекът — Пук никога досега не му бе възлагал по-приятна задача.
— Недей да се ласкаеш! — сопна се Пук. — Това не е твоя работа, Раситър… нито пък е по силите ти.
— Подценяваш възможностите на гилдията ми.
— А ти подценяваш влиянието на убиеца… не ще да са един или двама онези от твоите „приятели“, които са по-верни на Ентрери, отколкото на теб — предупреди го Пук. — Не искам в гилдията ми да избухне война.
— Какво искаш от мен тогава? — рязко попита Раситър без да може да прикрие разочарованието си.
Пук не пропусна да забележи неприязнения тон на плъхочовека и ръката му неволно се протегна към рубинения медальон, който висеше на врата му. Много лесно можеше да подчини Раситър с негова помощ, ала предпочете да не го прави. Никой, попаднал под магията на рубина, не се справяше така добре със задачите си, както когато действаше по собствена воля, а Пук вече бе научил достатъчно за приятелите на Риджис, за да знае, че ако те бяха успели да се спасят от нападението на Пиночет, на Раситър и гнусните му приятелчета щеше да им се наложи да дадат всичко от себе си (ако не повече), за да ги победят.
— Мисля, че Ентрери е бил проследен до Калимпорт — обясни Пук. — Приятели на полуръста, които представляват заплаха за нашата гилдия.
Раситър се приведе напред, преструвайки се на изненадан. В действителност, той отдавна бе научил от Дондон за пристигането на четиримата северняци.
— Ще бъдат тук съвсем скоро — продължи Пук, — така че нямаш много време.
Те вече са тук, помисли си Раситър и вътрешно се усмихна, но на глас каза само:
— Искаш да бъдат заловени?
— Унищожени — поправи го Пук. — Прекалено силни са, за да си позволя да поема каквито и да било рискове.
— Унищожени — повтори Раситър. — Любимата ми задача.
Пук не можа да потисне тръпката на отвращение, която пропълзя по гръбнака му.
— Съобщи ми, когато свършиш работата — каза той и се отправи към вратата.
В мига, в който господарят му излезе от стаята, Раситър избухна в беззвучен смях.
— Ех, Пук! Колко малко знаеш ти за моите възможности! — прошепна той и нетърпеливо потри ръце.
Нощта напредваше и северняците скоро щяха да тръгнат из улиците на града… където Дондон вече ги очакваше.
18
Двойна игра
Свит на любимото си местенце на Улицата на разбойниците, Дондон не изпускаше от очи входа на „Плюещата камила“. Когато видя елфът, последен от четиримата, да се завръща в странноприемницата, полуръстът извади малко огледалце и за последен път провери маскировката си. Цялото му лице бе покрито с мръсотия; дрехите му бяха прекалено широки за него, като на улично хлапе, имало късмета да ги смъкне от гърба на някой пияница, заспал на улицата, преди да успее да се добере до дома си; косата му бе подобаващо разрошена и сплъстена, сякаш от години не бе виждала гребен, още по-малко пък вода.